Такъв проблем несъмнено съществува, но трябва да се има предвид следното:
1) Ако наследникът очевидно е нефелен, той разбира се не става цар, а цар става следващия наследник...
2) В публичнете си изяви царят се ползва от услугите на не един и двама консултанти. Т.е. неговите решения не са изцяло еднолични. Системата на царския двор има поне 5000 г. традиция...
3) Най-лошото, което може да направи дори най-неадекватния цар е да загуби народното доверие (практиката показва че това е почти невъзможно - не забравяите 5000 г. традиции във възпитаването на монарси. Бъдещият цар се възпитава от малък да бъде цар!). Дори в този случай президентския орган не може да се окаже по-добър, защото той НИКОГА няма народното доверие (той е/бил партиен член). От друга страна царят, поради характера на поста си и това че го получава по право, е невъзможно да бъде партиино ангажиран и ако има някакви пристрастия, те очевидно са не към дадена партия, а към политиката й!

Пезидентската институция е подобие на ЦАРСКИЯ ДВОР при конкитуционнота монархия. Според мен е очевидно, че до нея се прибягва когато се е оказало че всички царски наследници са изклани (а то е ясно че без силна и популярна в държавата личност не става нищо!). Т.е. президентът с частичен успех изпълнява функциите на царя в конституционната монархия!

Проблемът на българина е че комунистите успяха да го направят първосигнален АТЕИСТ и АНТИМОНАРХИСТ... Не искам да накарам никого насила до става вярващ или монархист. Обаче не трябва да мразим религията и монархията защото това беше държавната политика преди 12 г.

Както гласуваш, тъй ще поминуваш.