|
Когато на 9 юли мъжът ми изчезна от къщи.Когато на 10 юли вечерта го намерих пребит и изхвърлен на един строеж.Когато лекарят от бърза помощ заяви, че няма да го качи в линейката защото бил наркоман. Когато му постави тази "диагноза", без въобще да го прегледа, ей така, от разстояние.Когато все пак успяхме да стигнем до Пирогов. Когато там го държаха пет часа в коридора, прехвърляха го от кабинет на кабинет, крещяха му и не разбраха, че целият му мозък е в кръвоизливи.Когато дори твърдяха, че нищо му няма и бяха готови дори да не го приемат в болницата.Когато молех санитарите да не блъскат количката с болното му тяло.Когато се оказа, че не става с молби , а с пари. Когато полицията отказа да води следствие, защото мъжът ми, който беше в безсъзнание, не искал да им съдейства.Когато ги попитах, ако беше умрял, пак ли щяха да чакат неговото съдействие.Когато следователите даваха невярна информация на собствения си министър и се опитваха да прикрият случая.Когато страхът се настани сред близките ми.Когато се оказа , че никой, никой, никой не може да те защити.Когато трябваше да наема охрана като че ли сме престъпници. И най-вече когато не знаех какво да кажа на 10 - годишния ми син - къде е баща му, който никога не отсъства от къщи.Когато недоумявах как да обясня на малкото дете, че сега татко месеци няма да може да се грижи за него и да го обича както преди.Когато сърцето ми беше раздробено на парчета, защото, когато пребиват до смърт добрите хора, сърцата лесно се пръскат от мъка.
Тогава реших, че се отричам от България
Отричам се от тази България, в която живеем днес и сега. Отричам се от тази България,из която престъпниците се разхождат необезпокоявани. Отричам се от тази България, която е рай за мошениците, крадците, убийците. И ад за честните и почтените хора. Отричам се от тази България, в която властва абсолютната безчовечност. Отричам се от тази България, в която вече няма ценности.Няма идеали.Няма достатъчно смели хора и истински родолюбци.Не е останала никаква чувствителност и уважение към личността.
Има само изтребление на таланти.И камари от лъжи.Като например, че престъпността е намаляла, както и емиграцията.
Аз ви казвам, че не е така.Ние с мъжа ми сме част от огромна емиграционна вълна.В момента заминават при тези, които като нас преди десет години обичаха това място, наречено "родина".Тези които страдаха от идеали.Тези, които мислеха,че родината е свята и е грях да я изоставиш.Тези, които изгубиха много самолети и приятели.Тези, които плачеха върху опустелите писти на аерогарата, но упорито си повтаряха, че човек трябва да живее там, където се е родил. И че другото се казва предателство.
Аз нямам коментар. А вие?Дано между виковете само СДС, помислите и за хората.
|
Моята България...!
