|
6 април 2001
Първият проблем е в каква степен Симеон Втори ще се ангажира с българската политика, а не с българския публичен обществен живот. Общественото движение, което той създава, подобно на всяко друго обществено движение е феномен на българския обществен живот, на българския живот - публичен, несвързан с държавните институции. Но това движение очевидно си поставя политически цели, и от тази гледна точка ще бъде важно в каква цар Симеон Втори ще напусне своята роля именно на обединител на нацията и ще навлезе в една специфична политическа територия, в която една теза се състезава с друга теза, една политическа платформа се състезава с други политически платформи.
Вторият основен проблем е проблемът, свързан със съдържанието на неговата теза, съдържание, което се отнася до това - в България има много бедни, много страдащи, много отчаяни хора, хора, които не виждат перспектива за бъдещето, и хора, на които трябва да се помогне. Аз бих казал така: бедни и отчаяни хора имаше в България, и то още повече и през януари 1997 година, но тогава Симеон Втори не влезе в българския обществен живот, за да им помогне, може би защото тогава в България имаше много черна работа за свършване, преди хората да престанат да бъдат отчаяни. Днес тази черна работа е свършена - добре или лошо, това е обект на друг разговор от мнозинството на ОДС, и днес вече, след като черната работа е свършена, е относително лесно да се влезе и да се утешават бедните, гладните и отчаяните.
Третият проблем, който аз виждам, свързан с изказването на Симеон Втори, е проблемът, който се отнася до това с кого той действително ще реализира тази програма, която предложи в тези кратки три точки. Политиката е организиран процес или процес на известна солидарност в рамките на групата, която се заема да осъществява определена политическа цел. Спирането на царя върху определени личности, както той се изрази, представлява за мен проблем от гледна точка на това до каква степен тези отделни личности първо ще бъдат способни да обединят своите усилия около една все пак конкретна политическа платформа, която рано или късно трябва да излезе от тези пожелателни общи три точки. И на второ място, в каква степен тези политически фигури, които, както той меко се изрази, в България неизбежно са били замесени в процесите и на корупция, и на други отклонения от морала и от нормите - в каква степен те действително ще бъдат представители на неговите морални и благородни цели, тъй като в българския обществен живот твърде дълго - два месеца, се спекулира относно възможностите подобни личности да влязат в царската коалиция или царското движение.
Част от тези личности бяха прокудени от техните политически сили именно защото бяха знаменосци на корупцията в българския политически живот.
Изявлението на Симеон Втори представлява предизвикателство към българската политическа система въобще. В неговото изказване той подчерта само определени успехи на българската държава, свързани с външната политика. Във вътрешната политика един незапознат с България човек, който би слушал това изказване, би останал с впечатлението, че не е свършено нищо. А същевременно в българската вътрешна политика през последните 10 години бяха създадени институции, които заработиха - не оптимално, не особено ефективно, но заработиха. Тези институции се характеризират и с това, че има определени баланси между управляващи и опозиция, между политически предпочитания.
Изказването на Симеон Втори е алтернатива на българската политическа система. Това е един класически популистки апел, основан върху лична харизма, апел, който цели преструктурирането, ако се изразим най-меко, на българската политическа система в една съвършено различна конфигурация. От тази гледна точка всички днешни политически играчи са засегнати или биха могли да бъдат засегнати от това изявление и от последствието му. На първо място, тази нова обществено-политическа алтернатива ще удари много тежко малките партии в центъра на българската политика - това вече го показват и социологическите изследвания. На второ място, тази нова обществено-политическа алтернатива непрекъснато лишава българската опозиция и главната опозиционна партия, БСП, от възможността да капитализира като опозиция от определено изхабяване на политическата алтернатива ОДС, което е неизбежно при всяко управление. Ние виждаме, че БСП не само не расте като опозиция през последните месеци, но задържа и спада надолу. И на трето място, разбира се не и по значение, това изказване е насочено и против управлението на ОДС, първо, защото то поставя под въпрос постиженията, които това управление има във вътрешната политика и на второ място - защото практически това изявление влиза в пряко състезание, за да не кажа в пряк конфликт, с основната стратегическа цел на ОДС да продължат започнатото и в рамките на още един мандат да приключат реформите в България.
|
Симеон Втори отправи класически популистки апел
