Ние ще разберем какво всъщност каза Симеон Втори на 6 април, когато разберем какво започва да прави през април, май и юни. Засега на мен ми се струва, че царят обявява намерението си да проведе революция, т.е. да проведе пълна смяна политическия модел, който в България е изграден през последните 11 години. Веднага искам да кажа, че той закъсня с 11 години. Трябваше да обяви своята революция срещу политическата система през 1990 г.

От 90-та година насам едно малкото стабилни неща, които България изгради е съвършено европейската конструкция на политическата си система. Доскоро тя беше двупартийна, характерна за северните страни в Европа и за САЩ, а напоследък взе да се превръща в модел, близък до средиземноморските страни - с 4-5 партии присъстващи в парламента. Всички остри кризи в страната бяха решавани по политически път, без насилие - това е нашия политически модел, нашата политическа система. Сега се предлага нейната смяна, с нещо, което го няма в Европа, но представлява някакво неполитическо, експертно, национално движение. Това все пак го е имало, то се появява в историята на Франция през 19 до към средата на 20 век и винаги се е проявявало като опити за неполитическо, експертно управление...
Френското общество току се лашка към такива чудотворни рецепти, след което трудно излиза от тях и тези неконтролирани движения продължават около 150 години.
От тази гледна точка заявката на Симеон Втори за влизане в политиката отговаря на всички фрустрации на българския избирател, който смята, че политиците крадат, занимават със себе си, време е да ги сменим, време е някой да доведе големи инвестиции и изведнъж да забогатеем всичките... Фактически това, което предлага Симеон е мащабно усилие по дестабилизация, което носи много рискове. Защо е рисково, защото няма ясен отговор с кого е договорено това усилие на Симеон Втори. Защото ако питате управляващите те ще ви кажат - онова, което ние предлагаме като политика за развитие на България е договорено с ЕС, МВФ и ЕНП. Ако питате опозицията, тя ще ви каже, че това, което предлага като визия за бъдещето е договорено със Социнтерна и ПЕС. Така всеки има легитимен партньор за своите визии. За Симеон Втори не е ясно с кого е договорил своята програма за България - не е ясно кой стои зад нея.

Сега вече е проблем на СДС, е че фрустрираните гласоподаватели имат към кого да отидат, проблем е на БСП, че фрустрираните избиратели няма да отидат при опозицията, защото има Симеон Втори, който ще ги вземе при себе си. Той ще вземе при себе и електората на малките партии. Това в социологията се нарича антисистемен вот, който имаше своето проявление през 1990 г. с феномена Жорж Ганчев, който събираше някакви гигански проценти доверие. Сега приликите между феномена Ганчев и харизмата на Симеон са в избирателите им, които са идентични. Те са разочаровани от политическата система и я бойкотират като избират неполитическото.
Рейтингът на царя вече ще върви само нагоре, но ще дойде момент, в който ще той представи като свои, някои политически лица, с които обществото не е съгласно и тогава ще се стигне до въпроса за морала.
Симеон Втори е съвършено прав да казва, че в политиката трябва да има морал, но неговата заявка да ликвидира цялата политическа система и политическа класа не кореспондира с призива за повече морал. Основните политически партии вече се освободиха от членовете си, които в очите на обществото бяха олицетворение на неморалното. Но не е честно да се играе морална карта на изборите, защото срещу моралните доводи няма какво да се възрази.