Все пак не забравяй, Лора, кога е живял Буров. Не е чак толкова отдавна, но от определена гледна точка това е било друга епоха. При това, наистина е твърде абстрактно.
Европа тогава е била "бременна" със следващата световна война и с недемократичните режими в Германия, Испания, Португалия, Румъния, Гърция, Унгария. Мисля също, че може да се добави и Югославия и Полша, но за последните не съм съвсем сигурен. Вероятно пропускам някои ...

Ние няма да увеличим нашата стойност ако се бавим с интеграцият, както иска С2. "Добре да помислим" и "да не бързаме" много.

Ти не харесваш диктатурата на мнозинството, нали. ЕС е най-добрата ни гаранция за париране на това, което на Запад се нарича elective dictatorship и което така силно е критикувано от Александър Хамилтън, Джон Джей, Джеймс Мадисън, Бенджамин Франклин, Джон Адамс, Томас Джеферсън и другите "бащи основатели" на САЩ. Естествено аз не харесвам идеите на Ясен. Поне по този въпрос можеш да разчиташ на подкрепата ми.

В UK монархът се смята за guardian of the Constitution, защото той (сега тя) може да откаже да даде Royal Consent на няной закон, който е явно в противоречие с основите на демокрацията. Например ако The House of Commons реши да удължи мандата си с да речем 10 години. Тази власт никой монарх до сега не е упражнявал от 1707 година насам, защото не се е налагало. Но никой закон във Великобритания не може да влезне в сила без Royal Consent и съдилищата не ще го прилагат, защото те правораздават в името на Кралицата. Така че тази потенциална възможност изглежда е възпирала британските политици от скандални и безразсъдни действия. В UK няма писана конституция и монархическата институция е може би все още необходима за всеки случай. Спирам до тук с Великобритания, защото нейното държавно устройство е изключително сложно и странно за всеки неангличанин.

В САЩ от 1803 година е наложена практиката, че Върховният съд, а и вески друг по-низш съд може да обяви за void (противоконституционен и следователно "нищожен", несъществуващ) всеки закон на федералното или на щатските конгреси когато противоречат на Конституцията. (вж. дeлото Marbury vs. Madison).
Това е един от начините политиците да бъдат държани под "контрол". Някои ценности са от такъв порядък, че конюнктурната полиника не може да посяга върху тях при никакви условия и те са защитени от една "недемократична" институция - ВС на САЩ, която не отговаря пред избирателите.
Другият начин да се предотврати централизацията на властта е разделенито на изпълнителната от законодателната власт. Нещо, което го има само в САЩ. Президентът се избира пряко от народа и освен държавен глава, той е и ръководител на федералната администрация. В същото време, Конгресът също се избира от пряко от народа, но той не може да гласува вот на недоверие на Президента и да го свали. Освен чрез impeachment, но това е нереалистично на практика.
Напълно възможно е Президентът да е от една(та) партия, а мнозинството в Конгреса да е от друга(та). Бил Клинтън беше в такова положени през по-голяма част от мандата си. Така той беше принуден да води политика на компромиси с републиканците.
Освен това, самият Конгрес се състои от The House of Represenatives и The Senate. Възможно е по-натаък, само една от камарите на Конгреса да подкрепя Президента. Изборите там са сравнително чести. Гласуват за сенатори, за конгресмени (в смисъл на депутати от долната камара на Конгреса) и за президент.
Но това не е всичко. САЩ са федерална държава и доста от политическите решения се вземат на щатско равнище. Да не говорим, че техните "общини" (county), които са десетки хиляди в рамките на Съединените щати имат също значителна автономия. Голяма автономия има и всеки град, взет сам за себе си.
Разпределението на функциите е доста деликатен момент и колкото и просто да изглежда по конституция, на практика е страшно сложен въпрос. Конституцията изрежда няколко правомощия на федералния Конгрес като например:
> да налага и събира данъци for the common Defence snd general Welfare of the United States
> да регулира търговията между щатите и с чуждите държави
> да емитира пари
> да създаде пощенски служби и пътища
> да обявява война и да поддържа армия и флот
> да прокарва всички необходими закони за постигане на по-горните цели

Няма да ги изреждам всичките, но другите са незначителни.

Всички останали правомощия, които не са възложени върху Конгреса са запазени за щатите и народа според 10-тата поправка.


В ЕС нещата са дори още по-сложни (системата е "дифузна" и абсолютно липсва център на власт или последна инстанция), но със сигурност ние няма да сме суверенна държава ако влезнем в ЕС нито де факто нито де юре. Това предполага трансфер на част от националния ни суверенитет. Само, че гаранциите за легитмното му упражняване от институциите на Съюза са далеч по-солидни от тези, които имаме сега. Но за това друг път.

Така че, диктатурата на мнозинството не е единствения начин на управление. Само че, Лора, С2 не предложи до се внесат изменения в Конституцията, така че всеки човек да може да пододе конституционна жалба до Конституционния съд, когато смята, че неговите основни човешки права за нарушени, както е в Испания, Италия, Германия и Австрия. Все още КС може да бъде сезиран само от държавните органи, когато те сами решат, че им е изгодно - НС, президента, главия прокурор, МС, ВКС и ВАС.
Нито е предложил да имаме двукамарен парламент. Можеше да предложи да се въведе мажоритарна избирателна система - така би се намалила партийната дисциплина и от там централизацията. Можеше да предложи и президентско управление или полу-президентско, както е във Франция.
Всичко това наведнъж е нереалистично, но поне нещо може да се направи. Само че С2 няма позиция по въпроса, нито политическа воля за реформи. Понякога ми се вижда доста безгръбначен и това адски не ми харесва у него. Също и това, че мънка и две думи на кръст не може да каже, освен ако предварително не си ги е намислил или са му ги подсказали.
С2 се осланя на своя "чар" или каквото е там. Аз не знам какво е то и не мога да разбера как хората виждат в него нещо, което го няма.

Впрочем и от неговите "сподвижници" не съм чул някякви впечатляващи идеи, каквито напразно очаквам от доста време някой да подеме.