За да си с правилен тонал, се започва с нещо просто - чистиш острова си.
Чистиш , докато не остане нищо, което си готов да защитаваш на всякаква цена.
Много е трудно. Прегледа е нещото, с което се започва.
За отказването на "вредни" навици - ДХ казва, че това също е глезене. Защото , отказвайки се от нещо, ти си угаждаш отново и отново. И очакваш награда.
Трябва са се прави всичко, което ти дойде на ум, без очаквания . В смисъл- без очаквания от награди или от поражения. Това е ключът към постигане на свободата.
Да действаш , без да очакваш нищо и да го правиш, все едно, че е последното нещо, които ще направиш в живота си. Защото това си е така. Кой ще ти даде гаранция, че ще си жив още 5 секунди ?
Та, това упражнение, за откриване на правилния тонал можеш да го правиш всеки ден , особено ако си в градския транспорт или на оживено място. Стоиш, гледаш и се забавляваш. Ако го правиш достатъчно дълго време, ще разбереш, че можеш да кажеш всичко за един човек, само като го видиш. Много е лесно, повярвай ми. Един ден ще видиш и съюзник, точно там, на оживеното място или където и да си. Срещал съм хора , на които не мога да видя лицето, има само едно бяло, размазано петно. Като стигнеш на този етап, ще ти дам и жокер, какво да правиш, като видиш съюзник.
И после си отваряш един кабинет като терапевт , хахахаха. Шегувам се.
По въпроса за писането без съюзник - за какво ти е ? Съюзника е нещо много сериозно, трябва ти много лична сила дори само да го видиш, камо ли да го накараш да ти сътрудничи, или по скоро, да ти върши черната работа.
Поздрави
"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций
|