|
Ох, трудно се пише без съюзник.
След някои уточнения в превода, могат да се изведат смисли, които да изяснят в по-голяма степен въпроса с личната сила.
В Сказания за силата, дон Хуан говори за Тонала и Нагуала. В главата Денят на Тонала, двамата с Кастанеда наблюдават преминаващите пред църквата хора, за да видят различни тонали. Първо наблюдават две жени в началото на петдесетте, които изпитват затруднения с движението и равновесието. Дон Хуан коментира:
"Живота може да бъде така безмилостен и с теб, както е към тях, ако си невнимателен към тонала си."
Следва слабият мъж, който много пие:
"Тонала му е слаб не защото пие, той пие, защото тонала му е слаб. Тази слабост го принуждава да е това, което е."
Следва пълният мъж с костюм:
"Няма нужда да се отнасяме с тялото си по такъв отвратителен начин."
Трябва да се отбележи, че дон Хуан подчертава, че слабия тонал е нещо, което се случва на всички ни, по един или друг начин.
"Но тъжния факт е, че всички ние сме се научили до съвършенство как да правим тонала си слаб. Наричам това угаждане."
След това го запознава с различни форми на угаждане.
Когато става късно през деня, променят стратегията и посоката на наблюдението, и вместо на слаби тонали, са в очакване на същински тонали. Дон Хуан добавя, ча само воините имат същински тонал; нормалния човек може в най-добрия случай да има правилен тонал. Определението за същински тонал:
"Грубо казано, всеки тонал има две страни. Едната е външната част, ръбът, повърхността на острова. Това е частта свързана с действието и действането - грубата страна. Другата част е решението и преценката - вътрешния тонал - по-мек, по-изтънчен и по-сложен. Същинският тонал е този, при който двете нива са в пълна хармония и равновесие."
"За същинският тонал, всичко на острова на тонала е предизвикателство. Казано по друг начин, за воина всичко на този свят е предизвикателство. Разбира се, най-великото предизвикателство от всички е желанието му да получи сила. Но силата идва от нагуала и когато един воин стигне до края на деня, това означава, че часът на нагуала настъпва - воинският час на силата."
Когато Кастанеда се опитва да види, виждането му не е просто и ясно; след като дон Хуан го критикува, Кастанеда претендира за "малко снизходителност". Дон Хуан отвръща:
"Това е лесния път. Това е пътят на угаждането."
"В началото, човек трябва да се обръща към тонала. Тоналът трябва да пусне контрола. Но това трябва да стане с радост. Твоят тонал например, отстъпи контрола в някои случаи без голяма съпротива, защото разбра, че ако остане какъвто е, твоята цялост досега щеше да е мъртва. С други думи, тоналът е устроен така, че да се отказва от ненужни неща като личната важност и угаждането, които само го тласкат към досадата. Целият проблем е, че тоналът се държи здраво за тези неща, когато би трябвало с радост да се отърве от тия лайна. В такъв случай, задачата е да се убеди тонала да стане свободен и гъвкав. Затова преди всичко, воинът се нуждае от силен, свободен тонал. Колкото е по-силен, толкова по-малко се придържа към постъпките си и по-лесно се свива."
"Твоя тонал трябва да бъде убеден с доводи, а нагуалът ти с действия, докато се укрепят взаимно."
"Всяка заплаха за тонала, винаги води до смъртта му. А когато тонала умре, умира и човека. Поради присъщата си слабост, тоналът е лесно да бъде разрушен и заради това едно от балансиращите изкуства на воина е да накара нагуала да се прояви, за да подкрепи тонала. Казвам, че е изкуство, защото воинът знае, че само като подсили тонала, може да накара нагуала да се прояви. Разбираш ли какво имам предвид? Това подсилване се нарича лична сила."
И така, за да се прояви нагуала е нужен силен тонал(не вкопчен в нищо), който става такъв, когато приема като предизвикателство всичко в своя свят и винаги избягва угаждането, леснината (на хляба мекото и на работата лекото). Решенията се взимат премислено и зъдължително са последвани от действие. Воинът може да отмени смъртта си, но не и решението си.
Та така ...
Нещата се случват!
|
Личната сила
