Може би превода на думата като "безупречност" все пак не е толкова лош. Безупречността се отнася, както се разбира от книгата, като отнесена към начина на правене на нещата, а не отнесена към техния резултат. Резултатът може да е грешка, дори фатална, но начинът трябва да е безупречен от воинска гледна точка. А безупречността според мен е свързана с това воинът да действа така, сякаш е сигурен в действията си, дори да не е сигурен, защото разхищаването на енергия е типичното човешко поведение - двоумението, съжалението, колебанието, липсата на взимане на категорични решения и т.н. Което е състояние търпящо "упреци" постоянно. Разбира се и грешки. Но грешката е свързана с крайния резултат в подсъзнанието на хората, докато упреците или безупречността по-скоро се свързва подсъзнателно с мотивите на поведението, с тези малки предтечи на крайния резултат, които идват от намерението преди действието. Което ми се струва ключово в толтекския път на Хуан.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите