|
Привет на всички!
Този въпрос, мисля, си струва да се зададе. Отдавна зная този въпрос от книгите на Кастанеда. Но да оставим Кастанеда и дон Хуан настрана...
Човек се учи. От малък - до много дълго, все се учи на нови неща. В началото на големи хапки, с времето, все по-малки...
Човек първо иска, после се учи, прави, постига и отминава нататък...
Човек може да изпита много различни усещания...
В някакъв момент човек започва да разбира(дали в този живот или в друг, все някога го разбира), че не може да научи всичко, да изпита всичко, да отиде навсякъде..., защото просто времето му на тази Земя е твърде малко за всичко.
В този момент, човек добива мъдрост и започва да избира от многото неща...
Човек не спира да иска, но способността му да учи намалява с времето на живеене.
Човек разбира, че дори да е запазил духа си млад, тялото му следва други закони и започва да усеща времето или по-скоро умората...
И така човек попада в задънена улица, той казва: Нищо няма смисъл! Всичко е лъжа!
... защото това е, на което се е научил. Това е знаел, това правил.
Съществуването е много сложно. За мен, дори невъобразимо. Определено има връзка между това какво се прави и какво се получава. Какво правим, означава как живеем.
Дон Хуан казва, че има само един правилен начин да се живее. Този начин е изнамерен след проби и грешки в продължение на, може би, хиляди години от хора, чието осъзнаване е завидно днес...
И какво от това?!...
Знаете ли, запознах се с идеята, че човек може да живее по два начина на тази Земя. По план и по своя воля. Първото е лесно, включва много прераждания и благополучния край е гарантиран, след.... колкото там време. По втория начин е трудно и нищо не се знае. Така действат магьосниците.
Та така.
Нещата се случват!
|
Как е добре да се живее?
