|
|
| Тема |
 Думичката „трябва“... |
|
| Автор |
lakotavakan (сиу) |
|
| Публикувано | 26.02.17 19:31 |
|
|
|
Здравейте всички „заспали“ и „ пробуждащи се“ ... Прощавам на всички ви и също ви искам „прошка“, разбира се... макар и да се чувствам като Т.Живков, който запитан, отговорил, че... „ Преди Девети септември се криех, ама никой не ме търсеше“...
Та на въпроса. Думичката „трябва“. Няма значение как, но стигнах до убеждението, че ако прочетем за „нещо“ или гледаме „нещо“, което харесаме, нашето Същинско съзнание (сиреч подсъзнанието ни, де) ни го възприема като вече направено и сякаш не иска да го прави „пак“. Задоволява се с ... „това трябва да го направя и ... толкова.
Например... Например гледам филм с Джеки Чан и хах... хук... ха така...хак... и пребивам другия, тоест Джеки го пребива, де ... Да... ама другия се не дава и хак ... хук... ама що така... смляк ... и Джеки Чан пак го пребива, ама другия се е опитал, де... Карате. Вече си мисля, че го знам туй нещо и ще мяткам крака ей така, като нищо...ама това си е само чисто убеждение... После излизам навън, мяткам крака като Джеки... ама вместо да пребия двама трима... всички си умират да се смеят ... Това завежда ли ме в залата за ... айкидо, да речем?
Не!, но аз пак си мисля, че го знам, туй пусто карате. И на следващия филм пак се кефя и... а бе знам го аз тоя спорт.
Малко шеговито го написах, но... ви питам - имате ли усещането, че когато сте гледали нещо или чели, съзнанието ви вече го преиема като направено вече? Сиреч, като сме чели Кастанеда, кастанедианци ли сме вече?!!!
Трудно е да летиш с орлите, когато си заобиколен от пуйки...Редактирано от lakotavakan на 26.02.17 19:33.
| |
| |
| 
|
|
