|
Тема |
Най-голямото его ... няма его!?! |
|
Автор |
lakotavakan (сиу) |
|
Публикувано | 16.12.16 18:18 |
|
|
Всички знаем кой се „грижи“ за нашето „лошо“ его - това е прекрасният ни УМ, който дори не е наш. Ние страдаме ... вием на висок глас, когато ни обидят... крещим и се караме, когато ни „влязат“ в личното пространство ... отстояваме „стръвно“ правата си и какви ли не още глупости, само и само да защитим Великолепното си АЗ. Но той, Нашият не-наш УМ... май хич не се „впряга“, когато го нападаме лично. Много пъти сме си казвали я на глас, я на ум, колко сме тъпи или глупави, как сме се изложили, как може така смотано да сме разсъждавали...и т.н., но дали нашият Ум (нашето „реално“ АЗ) се защитава отчаяно...?! Ами... хич не му пука! Вярно... той не е наш, но все пак той управлява живота ни и ако грешим, то значи, че ТОЙ греши! Но да сте го „видели“ да се самобичува? 'ич... само страда сърцето... и душата, де А той...сега се нарича глупак, след малко се кефи на нещо си, после пак се самообижда чрез вътрешния диалог и... така докато се „гътнем“!
Та май това, което гради най-голямото ни его... си няма его?!!! Все му е тая, как ще го наречем, всъщност той сам се нарича, де, важното е ние, гостоприемците, да избликваме и избликваме „проблясъците си“ за консумация...
Та не е ли време да се поучим от него, вместо да се борим (несъзнателно) с него?
П.П. Аз се смея... Наскоро практикувах такова „учене“. Когато го приложих на една дама, която всякак се стараеше да ме обижда... УМ-ът и така блокира, че беше веселба да я гледаш как забрави да си затвори чейненцето...
Трудно е да летиш с орлите, когато си заобиколен от пуйки...
|
| |
|
|
|