|
Тема |
Защо сме такива...? |
|
Автор |
lakotavakan (сиу) |
|
Публикувано | 19.11.16 19:27 |
|
|
С един вече ме мой съпътник си вървяхме по планинските пътеки и в един момент пътищата ни се преплетоха с една група планинари. На около 50-60 годинките. Та веселба по пътеките и ето ни в хижата. Там тази групичка заформи някакво „планинско покръстване“ и ние бяхме поканени да бъдем „гости“. Чудничко!
Та едни баби навзеха едни чаршафи, едни венци от горски цветя, един чайник и се отпочна... „Покръстваха трима мъже и едновременно ги „приемаха“ в групичката си“. Веселба ... докато започнаха да им дават „имената“. Първият, що годе с осанка мъж, нарекоха „Орел“ - защото ги водел и много ги развеселявал... Вторият пък пое името „ Соколът“ - защото постоянно ги наглеждал, давал им съвети как да не строшат крак и ги пазел... (явно от глупостите им, повечето бяха НЕСПИРАЩОПРИКАЗВАЩИ ЖЕНИ. А третият... а бе тука ми „кипна млякото“! Дадоха му името „Катърчо“!?????! Щото им носел общия по-тежък багаж и постоянно им помагал , ако някой се уморявал... А бе всяко животно си има достойнството, но ...
Значи един самозабравил се „суетник“, ама хубавец в женските очи, може да носи гордото име „Орел“, а този, който наистина, ама наистина им помага - Катърчо?!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Ако този, изведнъж обиден „катърчо“ , им захвърли багажа, а Орелът вземе, че отлети, щото той е горд и не носи багажи, що „прайкат“ женките?!?! Ами ще оплюят ТЪПИЯ КАТЪР, че ги е зарезЪл!!!
А бе що сме такива... Години го нося тоя въпрос и отговор нямам... Помагайте, братя...
Трудно е да летиш с орлите, когато си заобиколен от пуйки...
|
| |
|
|
|