|
Грешиш! Не си прав, ама въобще. Съжалявам, Луна, много те уважавам, но не съм съгласен.
Ето ти цитат: „ На доброволно дошлите ученици не се е гледало с добро око. Те идвали С ОПРЕДЕЛЕНА НАГЛАСА И НЕ ИСКАЛИ ДА СЕ ОТКАЖАТ ОТ НЕЯ!“ Така е и с децата, които споменаваш. Също и с възрастните.. Те не искат да се отказват от нагласите си от предишните години. Заради това е и сътворено „прикриването“.
В случая не става дума да даваш примери, а самия ти тихомълком да си пример! Разбираш ли разликата? Когато ти ходиш да речем модно облечен, с изправена стойка, секси, говориш с добре подбрани думи... ти не „ насилваш“ децата и околните да са като теб, а ... си пример за подражание, разбираш ли? Ти не крещиш, бъди като мен, а показваш същността си. Хората те харесват и ...воала, ти ставаш пример, като моделите днес, да речем.
Примера не е много подходящ, ама е простичък, така че да се разбере от всички.
Понеже проверявам всичко, това научих от собствен опит. Бях откровен с първия си „посочен“ ученик и почти го загубих. Тоест постъпих точно както ти казваш, проявих словесно „насилие“ над него. Когато усетих, че го губя, смених тактиката и се прикрих. Познай какво се случи...
А примера ти за меда...моля те, недей, смешен е... Той е свързан с хранене, а темата тук е съвсем различна...
Трудно е да летиш с орлите, когато си заобиколен от пуйки...
|