|
Здравейте!
Интересна тема!
Ще изкажа нещо между идея и измислица, но вие го възприемайте като реалност, макар реалността да е пластелин.
В статията която прочетох има доста странности. Не казвам, че има исторически несъответствия или нещо такова. Напротив казвам, че в цялата история има странности.
Ако гледате на нещата само през "очите" си и вадите заключенията си само през логиката си е почти сигурно, че ще останете недостъпни за неизвестното! Но "ние" кастанедите сме привилегировани в това отношение! Имаме късмет, че нашия гуро ни е "светнал" в това отношение! Ние следим за несъответствия или знаци, малко преди това ги нарекох странности. Именно чрез тях ние ще уловим проявите на непознатото и ще си дадем шанс да го уловим и изучим а така ще натрупаме сила. Easy job!
Та да караме по темата.
1. Ошо е много духовен,предаденото от него знание е с огромна дълбочина на осъзнаване, излъчва сила, духът на хората процъфтява когато той е наоколо, той е много харизматичен, има влияние над душевните болести и т.н.
Всичко това явно са факти, мога да потвърдя за благотворното му въздействие върху мен. Не мисля, че има човек който ще оспори по-горе нещата, и все пак ако се намери акцента на темата е друг и ще трябва да разискваме другаде това.
2. Ошо е покварен! Той е алчен, взема всичко което може от последователите си и се облива в лукс а те тънат в мизерия. Той е използвач, използва последователите си като роби най-безцеремонно а те не получават нищо насреща. Той потъпква правата на последователите си като ги подслушва. Той потъпква моралните им ценности като кара да проституират или продават наркотици. Той потъпква правото им на свобода като ги загражда със стени и слага въоръжени хора на постове!
Това е много сериозно противоречие! Говоря за точка 1 и точка 2. Може би всеки го е забелязал но поради невъзможността да си го обясни си е казал "ами такова е каквото е", но ние като Кастанеди не можем да подминаваме такива неща и ще си зададем въпроса: Как по дяволите човек с толкова душевна сила, знание може да е толкова покварен?!
Ами не може. За да е подвластен на тези грехове Ошо то енергията му трябва да е насочена по обслужването им, но ако това е така то той няма как да използва енергията си за осъзнаване и съответно да сътвори нещата от точка 1.
Тук някъде Ошо лъже.
Ошо или имитира духовността си или имитира поквареността си.
Сега духовността която той показва не може да бъде имитирана защото тя не е повтаряне на нечии думи (както поповете четат библията примерно). Неговата духовност е израз на дълбоко знание, думите който изказва уцелват духа на човек много точно и той успява да види за момент. Духовността която той демонстрира е разширение на съзнанието а това няма как да бъде имитирано защото просто няма как да знаеш как да имитираш нещо непознато(в случая разширеното съзнание е непознато поле за бедното съзнание).
Много е лесно обаче Ошо да имитира тази поквареност, тя е от полето на познатото му.
Въпросът е защо да го прави? Отговора е стряскащо прост. Защото Ошо е бил изумителен прикривач! Ошо е бил велик ловец. Помислете как той влияе над хората, какъв е резултата?
От една страна той успява да "погали" духът на човек, дава му искрица надежда като му показва зрънца знание. Духът в хората усеща отдавна забравена наслада от общуването със безмълвното знание. Това предизвиква духовна еуфория и се превръща е един незабравим спомен. Духът в човек иска повече и повече от това знание и като кучето на Павлов свързва това знание пряко с Ошо!
От друга страна неговият лайф стайл много сериозно наранява егото. Егото се чувства използвано, обидено, застрашено, експлоатирано и т.н. Егото ненавижда Ошо.
Какъв е резултата от това? Ошо разделя хората на 2 части едната е човешкият Дух която боготвори Ошо другата е Егото. Чрез действията си той противопоставя тези две части и изпраща човешкия дух на война срещу егото (превръща хората във воини). Войната която започва във човек е тотална при тази ситуация защото от една страна духът е непримирим и иска да вкуси от знанието от друга страна егото няма да пожелае да се пречупи и да позволи да губи позиции(защото егото трябва да се смали за да продължи духът знанието си). Човек трябва да започне война и да не спира докато една от двете страни не победи напълно или просто умре. На кастанедски накратко казано Ошо дава кубичен сантиметър шанс на последователите си. Той не може да доведе никого до пълно просветление защото няма толкова сила, той не може да проведе битката вместо някой друг единственото което може да направи е да даде възможност на някого да започне битка и прави това като използва своята богата духовност като примамка.
Друга странност е израза "Хора като Мен, Буда и Исус..."
ЛОЛ!!! Ако познавате природата на манипулаторите и използвачите ще знаете, че те никога няма да ви провокират по този начин. Ако Ошо е целял да ви манипулира никога не би казал това от първо лице, много по-ефективно ще е някой друг да го обяви за равен или дори по-висш от Буда и Исус. Изказването на това от самия него всъщност има обратен ефект на целящия един манипулатор. Това навява на мисли за арогантност, самопровъзгласяне, горделивост... всичко това адски дразни егото. Един истински манипулатор никога няма да си позволи това, ако той иска да изглежда по-висш ще направи така, че да не ви дразни. Тоя израз всъщност звучи като шега на прикривач точно като сълзите на дон Хулиан. Ефекта от нея е плесник за егото и има ефекта описан по-горе върху човек.
Дали това е истина или е просто въображение? Аз лично няма как да знам. Ако Ошо наистина е бил прикривач то е почти абсурдно да говорим за постъпките му с абсолютна точност, защото дори да съм прав за това което съм написал по-горе то разкриването на това му прикриване да е само върха на айсберга и да е една малка част от реалността която той е създал за нас и така ние все още да сме във полето му от капани оставил за да продължим тази битка. Когато човек си има работа с толкова велик прикривач истина си губи смисълът и бива заменена от сила. Постъпките на добрите прикривачи се измерват в сила а не в реалности.
|
Re: Обратната страна на култовите общества [re: L.L.]
