|
Моят отговор е този... Хана, ако имаш силата, спри да тълкуваш какво е написал Кастанеда, а го прави. Кастанеда не е писал Библия и да я е закодирал с кодовете на Да Винчи. Аз съм го правил... Опитай - една седмица. Де що паричка имаш, скрий я от себе си. За една седмица няма да умреш от глад. Аз го правя така - първо, когато експериментирам нещо, предупреждавам тялото си, смятам, че самото тяло има...нека го наречем разум, свое усещане. Казвам го с нормални думи - виж, тяло, ще правя това или онова. За твоя случай спирам да нося пари в себе си, нито храна. Приемам, че ще живея без да купувам храна, без да я търся... И започвам мотането, сиреч да живея, но не мисля, че...я виж ти, станало обяд и трябва да хапна, да му се не види Но не забравяй какво си възнамерила - ей тука е хватката - да възнамериш, че ще живееш като воин, тоест без да имаш очаквания. Воина няма очаквания, ето тия очаквания ни съсипват И започваш да се оглеждаш - виж ти, приятелка ти дава част от сандвича си, непознат забравя цяла, неотваряна кутия с вафли, майка ти отведнъж забелязва, че нещо си поотслабнала и не се храниш редовно и т.н. Аз пък в Германия намирам постоянно бутилки...
Ето това е - Воинът знае, че чака и какво чака - тоест той живее в прикриване (моля, не в сталкинг, макар и да е едно и също). Няма очаквания - тоест не очаква да огладнее, защото не мисли, че е гладен! А когато дойде времето да яде - ами ето иде келнера във вид на сестра ти, майка ти, непознатия... Но и не забравяй, че трябва съвсем леко да потупваме света около себе си - може би има и други, които са възнамерили нещо...
Трудно е да летиш с орлите, когато си заобиколен от пуйки...
|
Re: за болката и яденето [re: Хана123]
