Поздрави на всички! Докато малко поуплашен се разхождах из Кьолн, Германия, преди време, взех, че се разболях от „панкреатитис“или нещо такова... Бях си пътник, но...размина се и се прибрах в Испания. Там каквото било, било, но веднъж, вследствие на тази болежка, ми взимаха кръв и аз взех, че почти припаднах. Хем се гътнах...ама не съвсем. Сестрата до мен се опитваше да ме „освести“ с испански думи, а аз се опитвах на български да и кажа, че съм добре (да бе) И тогава видях ... пистите... Пистите на езиците... Наистина са като прави линии, успоредни линии. Както и да е, но докато се мъчех да членоразделя звуците и да направя смислени думи в смислени изречения, разбрах, по-скоро видях, колко е трудно, каква гигантска енергия ни трябва, за да образуваме дума, ЕДНА ДУМА, използвайки необятното наличие на звуците около нас. И то така, че и хората, които контактуват с нас, да ни разберат. Ами цяло изречение?! Напъвах се, но по погледа на сестрата разбирах, че хич не връзва, ами дори я плаша с напъните си... Изведнъж „отдъпнах“ (изригнах) в испански словоред, сестрата се стресна, защото извиках, а аз за кратък момент видях как кръстосах две от линиите... „Дойдох на себе си“ и...така нататък... Тогава видях силата на думите и силата за думите! Разбрах как пилеем силата си...която можем да ползваме за ... може би смислени неща, а не за ... запълване на скучното ни време...
Та мислех да подаря моята история на пътешественик към Икстлан(Д) на човешкия приключенски дух, на Търсачите, защото наистина имах какво да разкажа... Но ... Духът ме дари с огромен, ама наистина великолепен маговски дар (самият аз все още не мога да повярвам и да се окопитя) и ... не е всъщност казано, че аз пък трябва да дам моя дар в този клуб?!!! Но ще го дам, разбира се, защото Духът ми заръча това... А къде...ами пак той ще ми каже...[got mi e]
Разбира се и на вас ще оставя нещо - не си прахосвайте силата за думите за тъпотии или защото ви е скучно... Но ... избора си е ваш... пълнете с каквото си искате чувалчето, наречено съзнание... Орелът ще го клъвне, няма да пропусне...
Трудно е да летиш с орлите, когато си заобиколен от пуйки...
|