Хубав откъс, понякога ми харесва да разглеждам тибетците/будистите като Jedi от light side.... прекалено им е мирно в душите и сърцата за да искат повече. Има монаси които сядат и не помръдват десетки дни в медитация, някой от които наистина се разхождат из други "места". Докато, за сравнение Дон Хуан има изключителен огън, рядка силна любов в сърцето си, при него дисциплината е постигната със съвсем друг метод, той е работил навътре, не е медитирал, където и се оформя част от съществената разлика.
В чистото учение на Буда, техниката прави медитатора съзнателен за 'anicca'. Усещайки как всичко се променя 'безброй' пъти в секунда. Доколкото до виждането, като човек опитал и от двете учения съзнателно, бих споменал само че става дума за прекалено различни мирогледи. Тибетците виждат, но по всяка вероятност само няколко могат да го правят съзнателно, останалите са просто пречистени и някой от потоците на 'орела' ги разатърсват по естествен начин доста често. Това което истински кара човек да чувства че нищо не е същото във всеки един момент е пречистеното му поле. Мислите ни са около нас, във въздуха. Дори едно нормално работещо момиче правещо 2 йога упражнения на седмица, никога не чувало за Кастанеда или Буда, вижда токсичните мисли около телата на хората. Всичко е във вниманието, с него се чисти полето и след като остане без твърди и гъсти мисли(участъци), тогава може наистина да стане гъвкав... за каква цел си решава всеки.

shhhh

Редактирано от anu на 31.07.15 11:18.