Как атомите и енергията ще забележат сами себе си? Необходим е наблюдател, който да ги регистрира.
Кой е този наблюдател? - ето това е въпросът ми.

Ще ти кажа какво усещам, че знам.
Имало едно време едно Нищо. Това Нищо било източник на всичко и въпреки това, това не го правело Нещо.
За да се самоосъзнае, на Нищото му трябвало Нещо. Както на планините им трябват низини, за да разберат височината си; както на светлината й трябва сянка, за да разбере яркостта си; както на радостта й трябва мъка, за да почувства блаженството си; както на живота му трябва смърт, за да оцени себе си и т.н. На нищото му трябва нещо. Така се появява формата. Формата, това е всичко, което можеш да регистрираш по някакъв начин. Лесно е да се самоосъзнаеш, когато си нещо. Просто защото си нещо. Казваш: аз съм Иван, аз съм българин, аз съм човек. Та дори и по-фините форми - аз съм тази мисъл, аз съм душа, аз съм атоми, аз съм енергия. Нали? Но как може да се самоосъзнаеш, когато си нищо, когато нямаш никаква форма? Няма „аз”, няма „съм”.

И ето: представям си пространство - безкрайно празно пространство, но в него няма абсолютно нищо. Има ли тогава пространство?

Пространството осъзнава себе си, когато се изпълни с форми – атоми, енергии…Но колкото и да се изпълва с формите, то не е тях. Дори и най-фините форми, това пак не е неговата природа. То е празното пространство, което е създало атоми и енергии, за да осъзнае себе си.
Така чувствам нещата. Това е моят отговор на въпроса кой е този, който наблюдава атомите и енергиите.

Нищото, това е съзнанието. За мен пътят на съзнанието е този към самоосъзнаването. Нищото да осъзнае себе си, без да е необходимо да създава форми за това. На това навярно му се казва освобождение от привързаността към формата и нуждата да се идентифицира с нещо, за да се самоусеща. Кой знае…

Кой съм аз? М?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите