Впечетляващ е наистина потенциала на ума да се самоописва и обяснява. Мога да го сравня с човек, дълбаещ тунел за да излезе от затвора, но в самия тунел намира тухлички злато на все по-чести интервали, и така... тунела в един момент става безкраен, а усещането което първоначално го е накарало да тръгне, остава заринато в злато.

shhhh