В тоя клуб от време на време некой му се появи момент на просветление.
Егото си е его, калъп, писала съм го тук преди повече от 10 години, то е необходимо, за да изпитваш физическата реалност, Башар има хубава аналогия по въпроса, представи си, че искаш да се спуснеш в океана, слагаш водолазен костюм и се потапяш все по-надолу, костюмът е егото, персоналността, без него няма как да слезеш. А горе в лодката стои висшият ти аз и никога не губи връзка с теб, ти може и да го забравиш, спускайки се надолу, но той никога не те забравя, ти си двете части в едно - водолазния костюм със спускащия се и висшия аз в лодката. Просто от дълбочината си забравил едната своя част.
Да се опитваш от тази гледна точка да унищожиш егото си е все едно да се опитваш на 1 км дълбочина да свалиш водолазния си костюм, хем е опасно, хем оня в лодката няма да ти позволи, щото знае какво става.
И ти си започнал да се спускаш, за да огледаш водния живот и да изпиташ нови неща, вместо това, стигайки на 1 км дълбочина, зарязваш всички рибки и раци там и започваш да водиш епични битки с водолазния си костюм...
Точно обратното - трябва да го интегрираш, да проведеш бизнес преговори с егото си, да постигнеш някакво ниво на компромиси с него, да му обясниш, че няма да го зарежеш и други такива сладко любовни неща, за да го принудиш да се кротне и ти да можеш да си вършиш работата.
Има май две добри видеа по въпроса, преведени на български.
Той погледна цветето и стана цвете край пътя
|