|
„Битка” е в кавички, защото това е една от големите илюзии в пътя. Няма никаква битка. Думата „битка” е измислена от самото его и е неговият начин да инициира дейност, когато търси изяви в духовната сфера. Боря ли се с нещо, знам че това е израз на егото ми. Ако щете дори, когато се боря с тигър за живота си.
Егото не е нещо извън мен. Не е летач, не е ламя, не е лошият герой. Егото, това съм аз - моето усещане за отделеност от останалия свят. Аз съм отделена – все пак ръстът ми е определен, а кожата ми се явява границата към външния свят. Е, аз имам граници, как да повяравам, че не съм нещо отделно? Нали усещам вятъра по кожата си или шамара на даскалката по математика. Отделеността ми е факт и не тя е гнилата част на егото. Виж вярата ми в нея обаче е. А егото ми не е нищо друго освен незнание. Незнанието не може да пребори незнанието. На каквито и епични битки да тръгва, то ще си остане незнание и невежество. Или както е казано на изток, тъмнината се разпръсква само със светлина.
Не егото е злодеят, а властта, която му даваме. Клише пълно, признавам си, но и самата истина, когато се преживее. Какво е например Хитлер без армията си? Общо взето човек като комшията ви.
Това, с което се идентифицираме, това сме ние.
Въпросът тогава е: как да пръскаме светлина, докато сме покрити с черно наметало и дишаме асматично зад черна маска. Но тук отговорът също е въпрос, а именно: кой е този, който иска да пръска светлина?
Редактирано от jeevess на 22.07.14 11:40.
|
За прословутата "битка" с егото
