С течение на времето и на вида и броя намеси съм стигнала до извода, че такива директни защити добре се получават само за малък диапазон и колкото по-минимална намеса - толкова по-добре. Иначе става дръпнеш от единия край, то се разпори в другия, но не може да се каже предварително къде точно. Едно е сигурно - колкото по-голяма е намесата, толкова по-голям е отговорът после, понеже природата е достатъчно сложен и деликатно балансиран организъм, та да си въобразяваме, че може да си правим каквото си искаме без да знаем какво става и най-вече ЗАЩО става.
На най-елементарно физическо ниво, ако няма градушки и няма суша, това значи времето да застудее и тогава ще имаме студено лято, т.е. няма да има лято. Това със сигурност пак би се отразило зле на реколтата. Ако пък има градушки, то според мен е по-добре те да се изсипват над градовете, а не над полето и да съсипват колите, а не реколтата. И това е на елементарно, физическо ниво. Ако свържеш градушките с по-фините емоционални и умствено-психически нива, то там взаимовръзките са още по-сложни и деликатни. Не знаеш дали, като спреш градушките няма да се увеличи престъпността... примерно. Или да ескалира междуетническото напрежение, което със сигурност би било по-лошо от една-две градушки.
Докъм 35-тата си година си умирах да се намесвам и с идеята, че правя големи добрини, да се бъркам в живота на хората и да променям своя с какви ли не прищевки. Е, сега не мисля по същия начин. Природата е по-мъдра и от най-"брилянтните" ми идеи и по-добра от всичките ми добри намерения взети накуп.
В заключение - да - предпочитам градушката, въпреки щетите. И ако трябва да възнамерявам нещо, то би било мир и светлина в главите и сърцата на хората. Пък времето ще се оправи самО.
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...
|