Разбирам те, че харесваш научно обоснованите доводи. И аз ги харесвам но никак не мога да се задоволя само с това. Защо? Помисли, науката и неизвестното реагират. Науката е активната страна, неизвестното пасивната. Науката "нагазва" в неизвестното с дадена скорост в някакво пространство и на това ние викаме научен прогрес неизвестното пък е обвързано с безкрая от гледна точка на тази система защото ние сме от страната на науката. Така, ясно се вижда от тази система, че всички научно обосновани доводи са моментно достоверни, всичко научно необяснимо е такова само в даден момент....
Не казвам, че летач има или няма. Просто имам моменти от поведението ни които са "леко" необясними. Не виждам и не съм виждал летача, нямам преки доказателства за съществуването му. Но помисли-каква е ползата от това деструктивно поведение върху самите нас си, говоря примерно лично мое поведение към самия мен или твое върху самата теб? Сигурно ще се съгласиш, че природата излишества не търпи, нали? Каква е тогава ролята на това поведение за нас? За какво го ползваме? Какво ни помага? Ако не ни помага според евулюционите закони то би трябвало вече да е изчезнало... но не! то е тук и във вихъра си повече от всякога.
Искам да ти кажа, че виждам летача не пряко а подобно както учените виждат тъмната материя. Те не я виждат но отчитат влианието и. И аз не виждам летача, но виждам резултатите от съществуването на нещо, и всички страности който се случват и насочват индивидите към страданието.... когато това е масово не можем да обвиним случайността или просто глупостта... Случайността е ясно защо не можем, глпоста пък е болезнена и ако я има в такива мащаби най-вероятно хората много бързо биха спряли с пракикуването и, просто защото не е приятна.


Та, няма проблем как си реагирала

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите