|
|
чувството за значимост на случващото се е постоянен спътник. всичко опира до състоянието на това чувство.. мотивиращата цел е причината за разхищение на енергия, маските я канализират но целта определя посоката. всичко е маска: розова лилава, червена или пък жълта... важно е защо човек посяга към нея, какво иска да постигне, именно там е трезвостта .. ако човек сменя маските то той се маскира пред себе си, така че да не попада в капана на някое настроение, ... обаче остава целта за какво някои би се маскирал сам ако няма причина да го направи! мотивиращите фактори в ежедневието са а, да кажем че са и същите са на стартовата позиция, са меко казано егоистични... същите които отпадат доста бързо след установяване че с вселената пазарлък от този порядък е невъзможен освен ако някои не мечтае да стане вездесъщ тотален едноличен хищник и заплати съответната неземна цена - но това е друга тема... да се върна на настоящата си мисъл; какво е мотивиращият фактор човек да пожелае да се развие; ако ще слага маски за да му е леко и да си почива от себе си , мотивът е затворен . ако ще прави преглед за да се освободи от оковете на условното си поведение, той пак е затворен в собствената си представа; ако го прави заради другиго, ще означава че искаща да промени нещо и вселената ще му се изсмее за това му желание... в същността си всички тези варианти представляват вглеждане навътре все едно някои си гони опашката! извода: всеки независимо от мястото вкоето се намира освен ако не е крайно луд и склонен към мигновена анихилация, трябва да намери цел извън полезрението, нещото което да го вдъхнови, което да му дава необходимата нагласа... нещото което да го извежда от важността на случващото се. това може да е, една тайна гореща целувка на луната или среден пръст за тъмнината, но ако вземе да отвърне как ли би го направила :)) всичко е театър бе казал някои, друг би казал че всичко е маскен бал и под всяка маска следва друга и така до безкрай, какво пък: защо да не избера най-добрите които мога и да ги подаря на света като безличен жест за това че е толкова необхватен и вълнуващ
ето такива ти ми бдения ми докараха тез разкази
CHOICES, personal rights and responsibilities
|
| |
|
|
|