Re: Маски / Религия и мистика / Кастанеда

Имам подобна история, но и липсва колорит, дълбочина. Изобщо всичко онова което те кара да заживееш в конкретен образ и да вкусваш с любопитство ту едно ту друго. Само желанието да съм едно с стихията и да взема акъла на някои свидетел... забавно, също и един дълбок неустоим гъдел, че всичко това е възможно :)

Сетих се за друга история. Доста ранна, но неотстъпваща по яркост и детайлност!

Един от безкрайните ярки следобеди в къщата на баба и дядо. Главни действащи лица; аз, на почти четири години и братовчедка ми, на малко повече от седем.
Миниатюрно дворче в така нареченият "широк център" на града, но цял един отделен свят. Заставам на стъпалата на верандата, от там се вижда дори в съседният двор. Гледах света като на картина: можех да го спра и да вляза в детайли в някое цветно парченце от него; Има няколко различни вида мравки. Те безкрайно пътешестваха по нащърбеният бетон на централната алея, носейки в щипки всякакви неща, дори понякога цели буболечки! Има и едно цвете, него пък баба нарича "кученцата" и наистина ако го погледна внимателно мога да определя очертанията на кучешка муцунка а, ако го притисна отстрани "кучето си отваря и затваря устата с изплезен език - едно забавно откритие.. Лозницата прави шарената сянка и от всяка пролука се сипят снопове лъчи. Седя там с часове без да ми трябва някои и без да искам нещо; само подмамващите звуци на баба с закачливи нареждания за едно или друго; също и страховитият поглед на дядо въпреки на хиленото му мустакато лице - създаваха чувството за подреденост с точни и конкретни правила.
В няколко дни от седмицата братовчедка ми идва да гостува при баба и дядо и понякога остава да спи при мен. Няма да е пресилено ако кажа, че съм влюбен до уши, по детски - с прямота и възхищение! Тя е човекът които може да се наслади на моите открития и заедно с нея да измисляме все нови и нови приключения. Може да се качи на външната тоалетна и да бере вишни от високите клони или да пълни коритото на чешмата, дори под строгия поглед на дядо.. Разбира се често се случва да ме мами! Например; че ето тази дъвка е "двойна"! Въпреки, че колкото и да се вглеждам и настойчиво да вкусвам, тя си остава все същата малка и не може да направи балони като нейните!..
Този следобед тя дойде още докато съм спал. Всъщност дочух шум и стори ми се някаква караница. Няколко мига; огледах наоколо; слънцето пече през малките правоъгълни прозорчета, правейки голям двукрилен прозорец. Кремаво зеленият часовник тик-така и спътникът на секундите се придвижва рязко като, прави пълни кръгове а, мястото на другите стрелки подсказваше , че все още не станало време за ставане! Отваряне и затваряне на вратата на кухнята. После познатите стъпки на баба се чуват как се отдалечават посока външната врата. Още няколко мига. Ставам и с тихи стъпки се отправям на разузнаване. Пред врата и по алеята няма никои. Тихо затварям вратата след себе си. Открехвам тази на кухненската стая с леко скърцане. Зървам внимателно вътре. И о, радост! Вълнението ме обзема. Тя е тук и седи на леглото! С възторжена усмивка и блъсвам вратата. Решително и с подпиране прекрачвам прага, които е доста по ниско от верандата. Братовчедка ми вдига очи и ме поглежда! Но, студено и безучастно. За миг замръзвам в очакване, все още грея в усмивка. И тя проговаря:
- Не те обичам! И няма да те обичам! И не си ми приятел! Никога не си ми бил! Чуваш ли - не те обичам!
Замръзнах в крачката! Не мога да дишам! И не мога да си поема въздух! Сякаш едно от големите оръдия, дето войниците бутат насам-натам от близката казарма е стреляло право в корема ми! Задавих се от собственият си дъх. Прималя ми! Доскорошната усмивка се стопи в не разпознаваема гримаса! Непознато чувство на празнота, обреченост; на нещо трагично, лична загуба; без смисъл и причина.. В момента в които взех въздух, неудържимо заридах.

Никакви обещания през този ден не запълниха празнотата. Дори когато братовчедка ми объркано започна да ме гушка, заливайки ме с обещания че, нищо от това което каза, не е вярно.

Тази история си припомних в замяна на твоята!