|
Тема |
Re: Маски [re: resio] |
|
Автор |
L.L. (гхрх) |
|
Публикувано | 13.06.14 17:25 |
|
|
Ха! Дори сега, като чета и пиша тук, се усещам, че всички ние сме сложили маските на виртуалните си псевдоними. И макар и да се познаваме приблизително, точно това "приблизително" отваря вратичка за малко импровизация.
Според всичко, което съм осмислила, минавайки през разни системи и усвоявайки поне донякъде познанието им... единственият истински избор е между тишината и всичко останало. Само там - в тишината - са свободата, щастието, чувството за пълнота, реализация и смисъл. Всичко друго е врътка от трън, та на глог и често по-висок. Или фигури пред огледалото.
Маската... има момент на тишина, точно когато я слагаш... когато си подвластен на чувството: "мен ме няма сега", "аз съм в отпуска". Кой е в отпуска? "Аз"-ът е в отпуска. Тоналът за момент може да пусне контрола....
Когато аз-ът пуска контрола за момент има тишина. Ей в тази тишина е свободата!
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...
|
| |
|
|
|