Мисля, че маските излизат на сцената с нейното зараждане. Т.е., зараждането на обществото. С появата на първия обществен консенсус се е появила и необходимостта човек отвреме навреме да си отдъхва от него по някакъв начин. Появили са се ролите в обществото - по-точно хората са се осъзнали, като играещи роли - и веднага са се почувствали ограничени. И ето - появява се маската, която и до ден днешен се ползва със страшна сила. Всеки или почти всеки супергерой или суперзлодей, например, носи маска. Е, в краен случай готино костюмче. Ако изключим филмовата индустрия, остават разните местни карнавали и традиционни обреди, както и всички шамански ритуали по целия свят. Да, шаманът по време на ритуалите, традиционно или е с маска, или с шапка с ресни, които скриват лицето му, или е боядисан така, че да не се вижда лицето и по-точно мимиката му. Вероятно защото самият ритуал е излизане извън обществения консенсус и това може да бъде стряскащо за околните.... Което изведнъж ми напомни, че поповете с техните бради и шапки също се опитват да се маскират някак, хаха! (Излових ли ги, техничката кожа, двулична, ааааа!)
Та, да се върна, че малко се отплеснах - маските предоставят късче свобода от предначертания живот - от тази врата до онази и обратно. Разбира се, най-вероярно първото нещо за което човек се сеща е падащи гащи и задръжки. Но аз мисля и чувствам, че необходимостта от глътка въздух е малко по-дълбока и отива по-далеч от единия инстинкт за размножаване и генетично разнообразие. С маската човек може да бъде нещо съвсем друго - птица, животно, дух или каквото му роди фантазията (или визията). С маска могат да бъдат разказани онези истории, които са иначе твърде шокиращи, твърде неприемливи, твърде невероятни и изобщо твърде извън обществения порядък..... Защото това е театър. Забавление. Игра.... Иииии това ме връща много години назад... към следващата история.
.... Аз и брат ми сме деца. Аз съм в късния пубертет, а той е на 7 или 8... Навън е буря. Вали, като из ведро. За наш късмет, обаче, бие от изток, а прозорците ни са на запад, така че сме отворили, зяпаме захласнато през отворения прозорец (все пак на известно разстояние от него) и броим мълниите. Изведнъж ни хрумва да ги "викаме". Викането се състои в следното. Дебнем кога дъждът леко намалява, опитваме се да предусетим кога "назрява" мълния и с всичка сила се изцепваме през прозореца (или свирим с пръсти, или крещим - кой как може) точно преди да тресне. Беше изключително забавно, особено, когато взехме да имаме "попадения" - ще рече мълнията да тряска непосредствено след или заедно с "призоваването". Всъщност едно от най-забавните неща, които сме правили заедно и изобщо едно от най-забавните и за двама ни. Естествено, майка ми не пропусна да се появи баш в разгара на забавлението и да затвори прозореца. А виж- ако носехме маски ехехеееее... далеч щяхме да стигнем!
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...Редактирано от L.L. на 12.06.14 21:56.
|