|
Ух, това беше много наситено с емоции и усещания! Ама защо ли се учудвам. Твоите истории и изобщо светоусещане винаги ми действат, като дълбоки води, пълни с електрически скатове. Благодаря!
Моята история... сблъскаха се няколко на изхода. Но ти спомена, някой, който може би си е заминал от света в паметта на тази жена, затова ще се хвана за тази нишка. И ще разкажа една история с огън и някой, който вече не е на този свят. Ще е малко по-дългичка. И ще е трудна за четене. Предупреждавам. Но...такава, каквато. Тя спечели вътрешната битка.
С. имаше вила в Бояна. Заедно с време за губене и желание за разнообразие точно този следобед с ... е, може би нещо пикантно. Ако стане.
Аз бях в един от онези периоди в живота ми, които ми изглеждаха, като дълъг летен, неделен следобед. Всъщност беше октомври. Въобще не помня като как се засякох със С., но той в един момент просто изтърси: "Хайде да те водя на вилата!". Дали спомена нещо за воинска разходка? Не помня. Но аз, противно на всичките си принципи, този път, незнайно защо приех. Някак това предложение ми изглеждаше наред. Този път. Въпреки всичко, през цялото време бях на "вътрешен СОТ", макар, че какво ли бих могла да направя в случай, че нещата се развият някак зле? Не се попитах. Никога не задавам правилните въпроси. По пътя натам С. освен, че караше малко нещо, като отвързан (той все така си караше по принцип), не спря да ми разказва за банки, далавери, политеика и секс. Естествено! Закъде без секс? Винаги, като се видехме той беше готов с поредните си свежи приключения с които едновременно беше горд и които бяха пълни с драматизъм, екшън и невероятни обрати. Може би този следобед щеше да прибави още едно приключение към колекцията си от спомени? Кой знае...
Обаче аз не давах никакви признаци за предстоящо приключение. Само седях и го слушах, леко отнесено на моменти, както ми е в природата. Отидохме до супера, напазарувахме продукти, после аз сготвих някаква супа.... Тук детайлите малко ми се губят, но помня, че по някое време в двора С. ми демонстрира уменията си да мята нож и брадвичка по един дънер-мишена. Добър беше. После продължи да ми разказва неговите истории и - да - опита се - вече на няколко малки... водчици ли бяха не помня - да си създаде още една история за разказване, този път с мен. Нищо не стана.
Но в някакъв момент и двамата замълчахме. Онова неловко мълчание след неуспешен опит за близка комуникация с размяна на телесни течности. Той мълчеше (аз първи път този следобед) на едно канапе, малко встрани в големия хол с камината, която бяхме запалили. Аз мълчах на едно малко канапе срещу камината. Загледах се в огъня... почувствах се уморена от целия този крив следобед в който не ми е ясно точно какво правя, защо не го правя и защо точно ъук с този човек, който дори не чувствам близък....
..Огънят... Внезапно ми се прииска да потъна в пламъците. Седях отпусната срещу камината и в този миг огънят стана Огън. Стана Той. Стана същество, което е едновременно желано и недостижимо. Исках да го пипна. Исках... леко, едвам-едвам размърдах пръстите на лявата си ръка по посока на един огнен език... почувствах, как все едно се протягам до него и го пипам.... В този миг огненият език се разгоря внезапно, насочи се към мен, изсъска рязко и угасна... С. се сепна: "Ей! Ама какви ги вършиш ти?" Аз също се сепнах от гласа му, излязох от сомнамбулното си състояние и се захилих глупаво.
После последва една нескончаема тирада за богове, сили, нагуали и нов поток от случки, този път с мистичен харакрер, която не спря до самия край на вечерта до момента в който С. ме докара до вкъщи и аз, благодарейки за вечерта, затворих вратата на колата от външната страна.
Това е моята случка. В нея може би няма затрогващ момент. Но е първото ми, осъзнато взаимодействие с огъня, като стихия в план, различен от ежедневния. И понеже цялата случка сякаш е била с тази цел, довела ме е до този момент, бих искала, независимо от придружаващите обстоятелства да кажа още веднъж: "Благодаря ти, С., затова, че ме покани в твоята вила, където си играх с Огъня. Ама наистина."
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...Редактирано от L.L. на 05.06.14 20:40.
|
Re: Кино [re: angeelari-201828]
