Смятах че, не е нужно да разказвам с детайли какво ми каза жената, не сега усещам, че нещо липсва и е непълно.

След като срещнах очите й, тя вече ме гледаше и не знам от колко време. Леко помаха с ръка за да се приближа към нея; като на стар познат; дори като на роднина с които е била едва до преди пет минути. Приближих се. Миловидната и кротка жена по никакъв начин не будеше притеснение. Застанах на около два метра от нея, под сянката от надвесилото се строително скеле. Огледа ме с кротки замечтани очи и заговори. Каза че, много и напомням на неин близък; да вървя по-гордо изправен; да не се ограничавам и пристягам с тесни дрехи. След което ми пожела много радост и да се пазя. Нямаше какво да сторя освен да отвърна със сърдечна усмивка, да благодаря и да й пожелая много красота в деня й.
Докато я гледах в очите разбрах, че вижда нещо в мен; може би някои близък които си е заминал от този свят; някои които е все още тук но смята че, няма да може да види повече! Почувствах потока на емоцията да ме залива; от това как напълно непознат, прощава чрез мен и праща послания за добрина и късмет!
Не знам каква е историята на тази жена! Може би е седяла още много дни на прага под скелето. Може да е усещала наближаващата си смърт и е слязла да се сбогува със света през които е крачила много години!


*Очаквам твоята история ;)

CHOICES, personal rights and responsibilities

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от angeelari-201828 на 05.06.14 18:43.