|
|
|
|
|
Вървя по центъра с група приятели. Сутрешният трафик от забързани хора прави постоянен монотонен шум в които тук там се разпознава отделен звук на автомобил, работни инструменти, човешка реч..
В пресечка на пл. "Славейков" на една от сградите се прави ремонт на фасадата. Сраснало с нея се издига строително скеле на което в основата му има отворена врата. Пред прага и седи почти незабележимо и притихнало възрастна жена и оглежда хората. погледите ни се срешнаха, след което ми помаха да се приближа! Престъпих няколко крачки и тогава я чух да казва да се приближа по-близо че, да я чувам! Дрехите обикновенни, очите и по-скоро стари, гледаха сякаш някъде другаде; дори в друго време, което придаваше допълнителна мекота на овалните черти. Каза ми няколко думи като съвет с лека настоичивост. След което и пожелах приятен ден и продължих по пътя си. Приятеля ми отбеляза че "съм като магнит за кукувици" с което случката приключи.
Такива взаимодействия влиаят пряко на немерението. Докато обичайните такива със ближните са за нагаждане към човек-среда... "Лепването" е условно :) с позволение.. променила е хронологията на събитията, но в каква посока незнам.
CHOICES, personal rights and responsibilities
| |
| |
| 
|
|
Re: Кино [re: L.L.]
