|
Трябва да внимаваш какво прихващаш, че едни лоши вируси има из това нестабилно време Колкото до зодията, не съм близнаци, че даже имаше знак за стрелка нагоре! Текста в червено е празно поле, може да го има , може да звучи като "хайде да не се караме" или "независимо кой го казва" Но както казваш - хайде да не правим от нещо смотано в нещо необяснимо или обратното беше. Дам и търпението правеше така че, да не вися с опашка хваната за полюлея, улична лампа - все тая Белетристиката все пак позволява някои отклонения..
Тръгнах на първата си работа. Всъщност на втората си но, първата не се брой по ред причини... Мина около месец и после почти година - на новобранеца му стана тесен света ! Всякав романтизъм изчезна кат в черна дупка. Стараех се неимоверно; записвах, опитвах се да поемам само-инициатива, да се държа възпитано..... и колкото повече го правех - сякаш стадо демони отвяваха всяко усилие за да ми го върнат като убийствен провал...
По това време не бях чел КК и каквото и да е било мистично. Четенето на нещо религиозно се смяташе от аудиторията за занимание за пропаднали неудачници , но това го разбрах по-късно
Така един късен летен следобед се озовах до трамвайната спирка, дори не мога да си спомня как съм се озовал там! Трамваят пристигна, един от онези статите дето са много шумни и друсат като кон.. качих се на третата врата, отидох до сгъвката и застанах на отворения прозорец. Бе почти празно, само че, на любимото ми място имаше човек които напук на всички празни места бе решил да седи прав на прозореца - плагиат! Показах глава на близкият прозорец, но и вятъра не ми помогна. Главата ми се бе събрал целият "задружен колектив" с хапещи мнения и закани... и ужасната перспектива утре всичко да започне отначало... не се изтрайваше, дръпнах се от прозореца и тогава забелязах че, моето място е свободно. Застанах на него и тогава ми хрумна една, твърде необичайна мисъл "ами ако спря да мисля какво ще стане!" Сторих го почти мигновено! Сякаш стана цветно и светло, слънцето оранжево, нежно разстилаше лъчи през десните прозорци, всяко поклащане и завой играеше на сенки и слънчеви зайчета. Поглеждах няколко то човека останали до моята спирка, дали виждат и те същото...
Това стана моята тайна за не малко време.. Имаше моменти в които смятах че оглупявам така. А след като смених работата, следващата се оказа благодат и съвсем забравих моята тайна!
CHOICES, personal rights and responsibilities
|
Re: Кино [re: L.L.]
