|
|
| Тема |
 Re: Кино [re: angeelari-201828] |
|
| Автор |
L.L. (гхрх) |
|
| Публикувано | 03.06.14 23:53 |
|
|
|
Права е женичката. (това "женичката" го прихванах от един познат, хаха). В смисъл, че всякао взаимо-действие си има закони - като редуване на активност с пасивност и тайминг. (Апропо, това в бойните изкуства доста се изучава.) Иииии... хм, егати колко е търпелива, аз съм Заразно Зло в сравнение с нея. Тя те ПИТА. Аз никога не задавам правилните въпроси.
Звучи правдиво, дори казано от теб хаха :) - какво, по дяволите, това пък ще значи?! Да не съм се объркала тотално и да си близнак? Само те в целия зодиак сами със себе си не са наясно по въпроса откъде изгрява Слънцето и затова всичко казано от тях звучи... ами, като миш-мифус-дренки, горе-долу.
Случка за случка.
Лежа на пода в една зала. Правим пасове. "Любовта към Земята". Един участник току-що си е тръгнал. Защо точно на тази серия? Загадка. Никога няма да попитам. Завършваме серията и лежим във вътрешна ъишина. Гледам през прозорците към небето над близкия парк. Изведнъж цяла връзка хелиеви балони с форма на сърце се издигат във въздуха право пред прозорците. Изглежда, като поздрав от самата Земя. Или не? Никога няма да разбера, защото няма да попитам. Прекалено е странно, за да попитам. Човек пита за някакви обясними неща, нали? Смесено чувство. Очевидно съм сама и очевидно не съм. Кое е истина? И двете. Това противоречие ме дразни, но няма как да го разреша. Защо просто не ми се обясни на нормален език? Вероятно защото нормалният език, както и нормалният живот не съществуват. А някои неща си остават свирепи с обяснение или без...
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...
| |
| |
| 
|
|
