|
|
|
|
|
хахаха аааа
ХМ! Интересно! А, и от толкова емоция ми става топло да не кажа горещо(като изненадващ кикот от коридор)
В твоя чест си запалих и лампите(че да е по-стабилно закачен тавана)! Също не се подкрепих с чаша вино(че да сме на чисто), която ненадейно ми се присква в такива моменти на отковение
Сега прочетох за дислепсията или дислекция,.. сега ще погледна .. ти да видиш уцелил съм Като цяло не ми изглежда проблемна: видимо забавна; няма прако отношение в дидактиката на тематиката .. Хм! Сред толкова идеи, всякакви хрукми, контеинери със спомени.. и не на последно място емоционално стържене - чесно казано съм изненаедам, че съм сътворил толкова малко "нови" думи Всъщност четенето не изисква повече от няколко на място сложени букви... граматиката даматично ми пречи на изказа, но не ми пука за нея - на теб пука ли ти? * има някаква връзка със скороста с която се оформя идеята, обработва информацията и изпитаните емоции!
Та, по същество - присъствието на нагуала ми действа, като дрога. Резултат? Започвам д халюцинирам и загубвам представа за лехите със зеленчуците. Зарова (затова) все едно говориш със сляпа къртица.
то къртиците са си слепи, такива са и не им пречи.. виж по-необичаиното би било да говоря с тях да кажем мога да си го представя ама с речевите форми - ще ме стресират!
какво и пък ще гледаш толкова!
ок :) са ще ти разкажа една случка без дори да поглеждам какво пиша
преди време махленската компания имахме навика да се събираме на едно и също кафе всяка вечер. така във времето за събиране единият от приятелите ми още с пристигането си започва да ми обяснява нетърпеливо как му трябвам за една услуга! от мен се изкаше да излужа! отнячало се дърпах , защото ми бе краино притеснително да лъжа хората, - вдървявах се и всеки бетонен дирек може да биде по-общителен в тея моменти :) приятелят ми не прояви разбиране и с умоляване успя да ме склони и някак си се набутав право в огъня :) ) - от ме се искаше да се представя за някакъв ,почти сигурен купувачна една стара Лада :) срещу коетотой ще получу някаква услуга за сене си...... след кратко пътуване и и голяма горчивина от случващото се пристигнах ме на мястото на срещата. някакъв човек стана от стола на тротоарното кафе, потита дали аз съм човека, представисе и насечено започна да заобяснява за предимствата и недостатъците на автомобълът.. някак си от дума на дума ми стана интересно и започнах да го разпитвам.. за пртобега, за дакументи , каква музика е сложил вътре.. по натам започнахме да се пазарим аза цената и евентуални отбивки от цената за видими и невидими недостатъци, за евентъални начини за изплащане на части и тн. Още към средата на разговора ни приятелят ми бе свършил с неговият разговор, бе застанал отстрани и притихнало слушаше. по-едно време не издържа и взе да ме приканава да си ходим, че имал спешна работа. след още няколко спазарявания вече бяхме в колата замислени и притихнали! - защо не ми каза че ти трябва кола? имам хора! ще намерим много по добра. не ти трябва тази бричка! - не мисля да я купувам - отговорих му - само някак си представих че искам да я купя! не говорих ме през останалата част от пътя а, моят приятел за напре видимо и странно промени отношението си към мен!
CHOICES, personal rights and responsibilities
| |
| |
| 
|
|
Re: Кино [re: L.L.]
