|
Кое ме обсебва? ... Тишината. Самото присъствие на нагуала. За мен е, като дрга. Ддрога. Дрога. Добре - от 3-тия път се получи! Или като удар в диафрагмата, зависи от гледната точка. Нищо да не се случва, аз пак се чувствам така, сякаш всеки момент ще падне тавана. Най-малко. На фона на това, всяко по-мрачно изражение, остро изказване или дори липсата на положителни такива ми изглежда, като - ей на - почна се! - тванът пада! Таванът. Ти пишещ нарочно грешно, а аз имам дислексия. Каква ирония. Пишеш, исках да кажа. Тук нарочно не се редсктирам, това е суровият вие. Хаха, вид.
Та, по същество - присъствието на нагуала ми действа, като дрога. Резултат? Започвам д халюцинирам и загубвам представа за лехите със зеленчуците. Зарова (затова) все едно говориш със сляпа къртица.
може да му поискаш нещо , но обикновенно дава парченца солети, семкики, стотинки
Семкиките ни (ми) харесаха, бих искала да ги видя тик ...ъия...тия дзверове! Всъщност дава много повече от това. На мен ми дава странно поведение на компютъра, цяло ято врани, които са се наговорили да ме наглеждат и да ме предупреждават за странни неща, загубване на телефонна връзка, когато съм уплашена, разни електрически феномени, връзка със стихиите, правилни неща вточното време и не на последно място... вдъхновение! Изпуснах виденията и сънищата, а те са много съществена част..... Веднъж исках да с обадя на нагуала ипросто да му честитя имен ден и не можах. Стоях 5 минути с телефона в ръка, която стана студена, като лед. ПОсле се отказах. Явно нагуалът не обича честитики (това ще да е нещо, като семкиките).
... Глай ся кви неща ти казах... то какво остана за салаката? Салатата.
Салака със семкики и честитики п осличай един велик петък. Що пък петък? Ми ей тък ми дойде, можеше да е понеделник. Салака по личай ... хахаха, случай разпети понеделник и великолепната сряда!... Добре, спирам с лиготиите. Сериозна съм, като пън сред поляна с боровинки. Ама ей така става, като му отпусна края. Щутотии... щоротии... щуртиии... хахаха... щуротии!... да искаш на кило! И при това съм трезва, като краставичка! Това е разбирането ми за джаза в момента... личната ми, джазова интерпретазия... интерпретазия звучи по-добре от интерпретация. Има Зъ.
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...
|
Re: Кино [re: angeelari-201828]
