E... ох, това видео... имам дежавю с него... премести ме, успя! Браво на теб... И как можа?! Безсрамник! (Тук звучи астрален шамар.)
хубаво е да кажеш какво не е наред, ще го имам на предвид
Като начало правописът. Добре, ок, ще оставя темата с правописа засега, като несъществена.
Какво не е наред?... Връщам се назад във времето и се виждам как летя с пълна скорост право към стъклената стена на социалния консенсус... и се разбивам в нея. Това не е наред. Не виждам ограниченията навреме или изобщо не ги виждам. Разпознавам ги, когато вече съм се размазала в тях. Трябва да има табелка с надпис: ВНИМАНИЕ, СТРЕНА! - и да свети в сигнално червено. Трябва и друга табелка, която да сочи откъде се минава. Например в сигнално зелено. ... Не се справям особено добре с нагуала - обсебва ме, не го разбирам и не виждам къде стъпвам.... сама се ограничавам от страх да не съсипя нещо, вкл. себе си.... да, салатата... това май го знаеш....
Да извадя на бял свят градивната си част, за мен е най-голямото предизвикателство. Как да взаимодействам с хората и света без да съсипвам себе си и тях....
...Не е наред, когато знаците изчезнат или станат противоречиви. Когато виждам нещо, а не знам как да го тълкувам. Тогава се паникьосвам.... Е, вярно, че вече не така, както преди... доста поработих по въпроса и ако нещата бяха същите нямаше да си говорим сега на тази тема... но все пак - ето - казвам ти - това не е наред, като се изправя пред нагуала и като изправя нагуала пред тонала... т.е. не съм особено стабилна...
Как би могъл да ми помогнеш? Като не правиш резки преходи от едно настроение в друго или не сменяш маските твърде рязко. Като бъдеш стабилен и дори праволинеен, ако щеш. Или поне го играеш такъв. Като не ме стискаш за гушата... образно казано. Ако ти е възможно. Едно лабилно звено в системата е предостатъчно.
п.п. Преди време се опитах да взема шофьорска книжка. Голям цирк беше. Аз рева от ужас, инструкорът ме пита сега ще плачем ли или ще караме. Друг път ми вика: "абе, жена, ще се утрепеш! Караш, като напълно луда! Когато трябва да караш, ти спираш, когато трябва да спреш, ти караш сякаш си сама на света!" ... Макар от тогава да минаха няколко годинии сега да съм доста по-улегнала и непаникьосваща се, все пак този пример добре илюстрира изходната ми позиция.
п.п.2 .... импровизацията... това е темата в живота ми от едно известно време. Дори взех да оценявам джаза, като такъв, което е много голяма стъпка за мен!
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...
|