|
|
| Тема |
 Re: Кино [re: angeelari-201828] |
|
| Автор |
L.L. (гхрх) |
|
| Публикувано | 11.05.14 19:54 |
|
|
|
Каааак помниш тези неща?... Леле!
Добреее, ти разказа твоята битка, а моята... прилича много повече на лабиринт. В който, за да стигна до центъра с живата вода, последователно трябваше да се откажа от всичко, което носех със себе си (или върху себе си? ). И да сменя посоката няколко пъти доста драстично. По пътя срещнах неочаквани приятели и неочаквани препятствия. Както и съвсем неочаквани учители, например в лицето на един непознат и много пиян бард, който цяла вечер ми говори някакви неща, за да каже накрая култовото: "Днес аз те пуснах в моя свят, за да си починеш от твоя. Най-трудно е за човек да си почине от себе си." Ти да видиш. Въобще не го познавах този човек, нито той мен. Но понякога стават такива неща.
Ха! Как можем да знаем какво ще се случи? И въпреки всичко знаем. Преди време си говорих с другарчето за тези неща - аз разбирам какъв е действителният ми избор по това какво правя. И почти винаги действието идва сякаш от някакъде другаде. Изглежда така, сякаш съм луда. Или двулична. Говоря едно, а върша друго. Сякаш не знам какво правя. И аз наистина не знам. Сама за себе си съм непозната. И все пак нещо в мен знае. И то със сигурност заобикаля интелекта от много далеч.
Прав беше пияният бард - най-трудно ми е да си почина от себе си...
п.п. Салатата е в твоите ръце.
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...
| |
| |
| 
|
|
