|
|
| Тема |
 Re: за болката и яденето [re: Хана123] |
|
| Автор |
ампаро (e^x) |
|
| Публикувано | 21.02.14 00:44 |
|
|
|
и за ко точно те тормози въпроса с яденето - няма ко да се яде ли, или смяташ че не си воин щот ти се муцка нещо нон-стоп
понеже не вервам да е първото, да се наизкажа по фторото. въпросът с апетита е въпрос на телесно тегло. нали знаеш народната приказка за туй как апетита идвал с яденето? верно, но доста неточно.
според мен апетита идва и си отива с израз на определени гени. а това което определя как се изразяват определени гени е.. <затаили дъх тука??> количеството на килограмите ти!! изобщо не се майтапя. когато паднеш под определена граница, храната почва да има друг вкус. същото става и когато се дигнеш над въпросната граница (предполагам че е индивидуална).
в периода на най-високото си тегло (за злодеещите да добавя че туй беше с 5кг над оптималното ми) забелязах че много неща са ми станали омайващо вкусни. на закуска омуцвах разни неща (пресно печени кексчета с орехи и боровинки) които ми се струваха приказни, а ся хич и не бих ги вкусила понеже ми изглеждат мазни и твърде сладки.
доста се почудих когато го осъзнах.. за пръв път у живота си започнах да се докосвам до проумяването на това как аджеба некои хора дотам не могат да се спрат да ядат че стават на тюлени.
след време без насочени усилия паднах до оптималното си тегло и тези 'нови' вкусови усещания изчезнаха. мисля (с основание) че така е със всички - в момента в който паднеш под определен праг на теглото и гладът, или по-скоро вкусовите усещания които те карат да ти се услажда сичку ще се променят.
въпросът е - стиска ли ти да издържиш дотогава?
| |
| |
| 
|
|
