Според мен цитатът обхваща много по-дълбока тема от някаква конкретна практика. Смятам, че Дон Хуан говори за дистанцирането от преходното. Тогава, когато не се идентифицираме , с мислите си, с егото си, с тялото си. Когато воинът е открил същността си и живее спрямо нея и според нея.

Ошо например казва /по памет/: как си мислите, че ще умрете съзнателно, ако не можете да преживеете операция без упойка.
Ето за какво дистанциране става въпрос - не просто от мислите ни, а напълно тотално, и ето какво означава "ако нещо нарани тялото му, той намира начин да го възпре, защото не го боли".
Да можеш да отиваш на място, където си извън всичко преходно и съзнанието ти да пребъде там в пълната си яснота. Това място е нашата най-дълбока същност, живееща във вечността, извън времето и пространството.

Нашата обвързаност с преходността, ни кара да изпитваме болка, глад и т.н. Нашия "навик" да извличаме идентичността си не само от мислите си, но и от тялото си е това, което ни обвързва и ни кара да умираме с него.
Докато сме с тези окови, оковите ще ни унищожават. Така както болката и глада ще унищожат воина, защото той вече си е позволил да не е дистанциран.

Разбираш, че този "навик" поради една диета не може да се преодолее.

По принцип има много практики, които, поради страдание, карат съзнанието да се отдръпне от тялото, без то да умира, учейки ни на тази дистанцираност и освобождавайки ни от нуждата да се идентифицираме с него...
...но подозирам, че не за това питаш.

Това е за цитата. Защото усещам, че Дон Хуан говори за това.

Колкото до въпроса, как да се справи човек с глада - може да си изработи техника. Не като да не може.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите