един навик се нуждае от всичките си съставни части, за да функционира. Ако някои от частите липсват, правенето се разглобява. Под „правене" той разбираше всяка свързана и смислена поредица от действия. С други думи, навикът се нуждае от всичките си съставни действия, за да бъде жизнена дейност.
После Ла Горда описа как бе издебнала собствената си слабост да яде прекомерно. Тя каза, че Нагуалът й предложил да се заеме първо с най-голямата част от този навик, която била свързана с работата й на перачка; тя ядяла всичко, което клиентите й давали, докато разнасяла прането по домовете им. Тя очаквала Нагуалът да й каже какво да направи, но той само се разсмял и се подиграл с нея, като й казал, че в момента, в който спомене нещо, което тя да направи, тя ще започне да се бори да не го прави. Той казал, че това е присъща черта на хората; те обичат да им се казва какво да правят, но още повече обичат да се борят да не вършат това, което им е казано да направят, и така намразват човека, който им го е казал. ..
В продължение на години тя не можела да измисли нищо, което да направи, за да издебне слабостта си. Един ден обаче така й писнало да бъде дебела, че отказала да яде 23 дни. Това било първото действие което разтърсило навика й. След това й дошла идеята да напъха в устата си гъба, за да накара клиентите си да мислят, че има болен зъб и не може да яде. Хитрината имала ефект не само върху клиентите й, които престанали да й дават храна, но и върху нея самата, тъй като тя имала усещането, че яде, дъвчейки гъбата. Ла Горда се разсмя, като ми разказа как години наред ходела с гъба в устата, докато разруши навика си да яде прекомерно.
— Това ли бе всичко, от което имаше нужда, за да се отучиш от навика си? — попитах аз.
— Не. Трябваше също така да се науча да ям като воин.
— А как яде воинът?
— Воинът яде безмълвно, бавно и съвсем малко на едно ядене. Аз обичах да говоря, докато ям, ядях бързо и поглъщах огромни количества храна на едно ядене.
Тя се разсмя при спомена за прякора, който дон Хуан й бе дал.
— Но издебването на слабостите не е достатъчно, за да се отърсиш от тях — рече тя. — Можеш да ги дебнеш от днес до второто пришествие без никакъв резултат. Затова Нагуалът не искаше да ми каже какво да направя. Това, от което воинът действително се нуждае, за да бъде безупречен прикривач, е да има цел.
Ла Горда разказа как бе живяла ден за ден, преди да срещне Нагуала, без нищо, което да очаква. Тя нямала никакви надежди, никакви мечти, никакво желание за нищо. Възможността да яде, обаче, била. винаги отворена пред нея; поради някаква необяснима за нея причина всеки божи ден тя имала достъп до огромни количества храна. Толкова огромни, че в един момент тя тежала 110 килограма.
— Яденето беше единственото нещо, което ми доставяше удоволствие в живота — рече Ла Горда.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите