Не мога да подмина тази тема.
Това е моето лично откритие за 2013 година.

Изпитах мига, в който погледът се обръща напред към идващото време.
Това е моментът на събиране в едно. Когато разпиляното съзнание по миналото и бъдещето се концентрира в един миг, то се обръща напред. Даже бих казала разцъфва. Представи си цвете, което иска да цъфти но листата му са разпилени...навсякъде.

Да нямаш нищо друго, освен настоящия момент, е единствения начин всичко в живота ти да спре да се отдалечава от теб...като в последния вагон на влак.

Да изживееш напълно тази секунда, без мисъл по предната, без мисъл по идващата, е това, което спира времето, без самото то да спира. Това е вечност...защото само тя съществува и няма нищо друго. Нищо не идва и нищо не си отива. Има само вечност...и съществуване в нея.

помирисваш липов цвят...и няма нищо друго на света, освен уханието му

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите