"Релсите на времето


Уморително е да бъдеш с този човек. Той има прекалено силно, безпощадно присъствие - пълното внимание, което задържа, направо изтощава. Той сякаш отговаря на въпросите ми, влагайки всичко, което има; речта му е с някаква плавна, изразителна настойчивост, притискаща и категорична, елегантна, елегична. Кастанеда казва, че чувства как времето „напредва" към него. Човек просто чувства тежестта му, нещо чуждо, което не можеш да определиш, ефирно и същевременно някак лениво, тъпо инертно - подобно на тапа или шамандура, корк, който лежи на вълните. Разхождаме се в Бойл Хейтс. Той поспира да демонстрира позиция от бойните изкуства, наречена „конни крака" - леко извити, сякаш на седло.

- Такава стойка имаха в Буенос Айрес - по мое време. Всичко там беше със стил. Усвояваха стойката на мъже, отдавна умрели. И моят дядо беше с такава стойка. В тези мускули тук - той посочва задната страна на бедрото - се насъбира носталгията. Самосъжалението е най-ужасното нещо.

- Какво искахте да кажете с това „времето напредва" към вас?

- Дон Хуан имаше една метафора. Ние стоим в последния вагон и гледаме как релсите на времето летят назад. Ето там съм петгодишен! А натам отивам. А трябва просто да застанем обратно и така времето ще напредва към нас. По такъв начин няма да има неща априори. Нищо не е предпоставено, нищо не се приема за даденост; нищо не се получава спретнато опаковано.

Сядаме на една пейка. На улицата отсреща един просяк поднася картонена кутия към шофьорите на автомобилите, Кастанеда гледа втренчено през него към хоризонта.

- Аз нямам вкус към утрешния ден, а още по-малко към миналото. Факултетът по антропология вече не съществува за мен. Дон Хуан често казваше, че първата част от живота му била пропиляна - той бил направо в ада. През втората част от живота си бил погълнат от бъдещето; в третата – от миналото, от носталгия. И само последната част от живота му е „сега". И точно там се намирам аз."

из сборника "Наследството на дон Хуан", откъс от "Човек живее само два пъти" от Брус Уогнър

Дано намериш отговор преди да е настъпила Новата година, докато аз отивам да се напия нейде из Родопите.

Весело на всички!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите