да, има нещо тотално сбъркано.
в цивилизацията ни.
при това, ние съвсем ясно знаем какво е сбъркано.
обаче отказваме да го приемем с ума си.
отчуждихме се.
примирихме се.
приемаме, че нещата са такива, каквито са и ние не можем да участваме в процеса на "ремонта " им.
приемаме чужди истини за наши.
приемаме чуждо мнение за наше.
мразим приятелите си.
мразим и враговете си.
болни сме.
изнервени сме.
искаме винаги някой друг да дойде и да ни " оправи", щот' сме толкова тъпи, че не виждаме по далеч от носа си.
държим се отвратително с мъжете ( жените) си, щото някой умрял преди 1 век ни е казал, че това е правилно.
ядем заразени плодове.
тъпчем децата си с отвратителни храни и ваксини, щот' това е " правилно".
не почитаме родителите си, щот' това е толкова старомодно и ще ни се смеят..
работим, когато шефа е наблизо.
останалото време говорим колко е гадно това копеле.
такива ми ти работи, драги ми смехурко.
"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций
|