Несъмнено читателите на Кастанеда са забелязали един от учениците на дон Хуан, става въпрос за Елихио. Елихио се откроява със забележителен напредък, който го изравнява по умения с членовете на групата на дон Хуан. Ако се обърне внимание на времето по което Елихио бива привлечен към магьосничеството, може да се забележи, че той се отличава от обкръжението си. Кастанеда го описва като доста отстранен. Ако приятелите му изглеждат нормално, Елихио определено не е в свои води, като нормален човек. Усеща се как не вижда смисъл да се живее по познатия начин. Освен това никак не личат някакви желания. Дон Хуан го нарича кристално чист.

В една друга книга, Кастанеда дава едно интересно определение за безупречност:

"Когато това, което имаме, е предостатъчно, то ние сме достигнали до ръба на безукорността."

Събирателната точка(възприятието ни) е фиксирано с въображаеми въжета от интересите, грижите и проблемите ни, които се представят чрез вътрешният диалог. Да се насочват директно усилията към спиране на диалога е все едно да се лекуват симптомите. Целта трябва да са привързаностите. В същата книга, Кастанеда и жените около него настоятелно принуждават последователите да се откъснат от всичко, но кой иска да е свободен наистина?!

Във всеки случай, степента на отстраненост е нещо, за което си струва да се говори. Нещо студено и нечовешко, но определено си струва ...

И, Дани, не търси връзка с твоята тема.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите