Тъй като паметта и дълбоките навици (самскари) са еднакво безформени по проявление, има непрекъснатост при появата на тези елементи, макар да има разлика по място, време или състояние в което живеете.

Паметта и предразположеността са в синхрон:
Тъй като паметта и свързаните с тях дълбоки навици са в синхрон, когато благоприятните възможности се появят те започват да играят съвместно във външния свят. Това е все едно, че не е имало прекъсване, въпреки че е имало такова. Просто продължавате от където сте прекъснали.

Чувство за правено и преди:
Много често хората имат преживявания дежа ву, когато изглежда, че нещо вече е познато, като място, хора, обстоятелство или дейност. Един от начините това да се случи е когато спомените и самскарите съвпаднат и има приемственост в изиграването на действието и причино-следствените връзки (кармата). Обстоятелствата не може напълно да бъдат същите, но в процеса на разгръщане на причино-следствените връзки (кармата) е непрекъсната. Това води до усещане на вече познато преживяно.

След почивка:
Представете си , че работите върху някакъв проект и прекъсвате за няколко седмици заради почивка . Когато се върнете на работа, продължавате от където сте спрели . Две неща са нужни . Първо , памет за това, което правиш , и второ движещата сила за завършване на проекта . И двете са подобни една на друга . Въпреки че има разлика във времето , проектът продължава, когато се върнете все едно не сте били далеч .

След промяна в живота ви:
Аналогично, представете си, че са работили върху някакъв проект , като например изграждане на нова къща , но живота ви се променя . Вие сте далече от града, отивате някъде другаде, и започвате нанова. Когато започвате да строите къща в новия град, можете отново да продължите , където сте спрели , макар и на друго място и обстоятелствата по-късно . Паметта и предразположението към това което правите съответстват един на друг.

Сред прераждане:
Представете си, че сте живели с определени предпоставки в живота си и има пролука не само във време и място , но и обстоятелства и форма на живот или въплъщение. С други думи, представете си, че умирате и се прераждате в ново тяло, в бъдеще време и на различно място. Имате неясни безсъзнателни спомени и латентни предразположения. Когато и двете се появят се получава усещане за непрекъснатост без да има значение от време,, масто, абстаятелства и форма на съществуване.

Сънуване без прекъсване:
Дълбоките подсъзнателни емоционални състояние изкачат в съня под формата на образи. Често тези образи се извличат от паметта. Когато това стане паметта и емоционалната подсъзнателна предразположеност (самскарите) се изравняват.

Изравняването води до продължение на състоянието в което сме били преди все едно не е имало никакво прекъсване. Това продължение не зависи от време, място, сътояние на живота ни и дори тялото в което сме.

Способността за равняване на паметта с дълбоките емоционални предразположености ни отвежда в светове и живот, който сме приживели явно или не и сега продължаваме да преживяваме явно или не под влияние на причинно-следствената обусловеност (кармата) на която сме подвластни.

Тази възможност самскарите да извличат от паметта преживявания е в основата на последователното сънуване на събития без прекъсвания.

За тези дълбоки навици няма начало заради изначалната природа на волята за живот.

Няма начало за тези склонности:
Волята за живот е изначална със силна изява. Този вечен процес е причинно-следствена свързан. Няма начален момент на дълбоките ментални навици предизвикващи мисли и действия и в следствие създаване на спомени и импресии.

Цикълът дълбоки импресии, действия, последствия и тяхното съхраняване в паметта е без начало.

Себереализацията не е въпрос на регресивен анализ:
Следователно, подхода към себереализация е различен от това да проследим индивидуалното си личностно развитие в някаква линейна регресия на причина и следствие. При някои подходи на психологията този подход може да доведе до изясняване на определени наклонности, но не и в случая свързан с търсене на просветление. В духовно отношение това не води до плодотворни резултати когато се опитваме да разберем как сме стигнали до сегашното положение. По-добре е да се търси опита на вечната сърцевина в нас, независимо от природата на фалшивите идентификации които я обгръщат. С премахване на пречките, реализацията се проявява естествено.

Тъй като импресиите се поддържат от причина, мотив, основание и обект, те изчезват когато импресиите изчезнат.

Четирите части взаимодействат:
Всички наши фалшива самоличности, афинитети, антипатии или страхове съществуват заедно с взаимодействието на четирите части. Тези четири държат дълбоките импресии или самскари. Когато тези четири се претопят, самскарите също се претопяват.

Четирите части, поддържащи самскарите са:
•Причина: Една мисъл води към друга. Действие причинява последствие. Последствието се пази в паметта. По-късно то се събужда в по-активни мисли и действия. Така върви в цикъл отново и отново. Това е причинност.
•Мотив: Друга част от това е дали се изгражда концепция по фин или общ общ начин, като мозъчни неврони, действия, реч и мисли идват от процеса на мотивация. Това е до някъде очевидно, защото го съзнаваме.
•Основа: Във всички тези случаи имаме концептуализиране, всяко действие, реч или мисъл има някакъв друга основа субект корен или процес.
•Обект: Във всички тези фалшиви самоличности, привличания, нежелания или страхове има и обекти. Винаги независимо дали те са фините обекти на ума или грубите предмети от външния свят, те са там и взаимодействат с причина, мотив и основа.

Какво става ако основата я няма?
Повечето от времето, ние сме хванати в супата на тази смес от причина, мотив, основа и обект. Но какво, ако основата на самскарата не е там? Ако тя не е концептуализирана в действие, реч, мисъл или друг процес? Тогава, какво ще стане със самскарата? Тя просто няма да бъде там, за да бъдат възприети.

Тогава цикълът се прекъсва:
Какво би станало с тези дълбоки импресии, когато четирите части от веригата причина, мотив, основа и обект се радкъсат? Тогава дълбоките импресии ще престанат да бъдат повтаряни и подсилвани, което става в цикъл от действия, последствия, действия, последствиа и т.н…

Тогава идва Самореализацията:
Когато всичко това се изостави, дори за кратко време, истинския Аз заблестява.

Минало и бъдеще съществуват в настоящата реалност, изглеждайки различно заради различните характеристики или форми.

Минало и бъдеще са тук сега:
Всички характеристики, форми, спомени, дълбоки импресии и пр. съществуват тук и сега в активна или потенциални форми. Виждането за минало и бъдеще идва от условията, пътя или реда по който са подредени.

Подреждане на фото албум:
Представете си, че имате огромна кутия с фотографии на хора в една малка общност или голямо семейство . Представете си, че има и снимки на много места . Сега представете си, че всички те са разположени във фотоалбум, заедно с надписи. Начинът, по който подредите фотоалбума, думите, които сте избрали за надписите ще определи характеристиките на миналото както и на бъдещето. Всичко е въпрос на подреждане на фотоалбума тук и сега. Това е начинът на сортиране в ума на спомените и проектирането им в бъдещето. За да изпитате абсолютна реалност, Себе си, центъра на въшето съзнание, означава да се прекъсне веригата на идентификация с целия процес при както става при подредба на фотоалбум.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите