Като замижа пред съмнителното ти познание относно значението и употребата на думата "импресия", тук в общи линии съм склонна да се съглася с теб. По-точно с това: Това си е хвърляне на зарове. Не знаеш какво излиза, защо излиза и как да го посрешнеш. Принципно след сесията трябва да има т.нар. от психолозите "дифузия", което нещо се прави с цел да се даде възможност на човека да се се ориентира в собствените си преживявания, да ги осъзнае и да се освободи от тях. Обаче как се прави, доколко е умел водещият в този процес (което не се определя нито от титлите пред името, нито от времето в което се занимава с това, макар, че последното помага... може би) - това не е много ясно. В повечето случаи дишащият си е оставен почти на самотек и най-лесната защитна реакция е, че просто се затваря и отново "натиква" току-що изплувалите "дзверове" от несъзнаваното обратно пак там. Или поне се опитва. Това не е добре и може да има неприятни последици. Така че - в общи линии, да - като игра на зарове е. Ако имаш късмет да се справиш сам - имаш. Ако ли не... е, мии - и без това си си бил зле, нали така...?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите