Проблемът е, че не виждам причина да го правя. И аз, подобно на Ивони не обичам "милиционерските" разговори в които за всяка дума се спори и се привеждат едни безкрайни доказателства, за които също се спори. Това, според мен е чиста загуба на време и енергия и следователно "лоша карма". Според Библията е словоблудство и също е грях.
Когато хората искат от Кастанеда и сподвижниците му да им приведат примери за виждане от техния опит те отговатят, че за да стане това и питащите да ги разберат, трябва да са стигнали "магьосничество 101-во ниво". В Будизма е нещо подобно - никой не ти снася знанието сдъвкано и изплюто. Примери, "литература" и обяснения има, колкото щеш, но... подходът е първо практика, а после обяснения - също, като в даоската традиция. Иначе нищо няма да разбереш от примерите и обясненята и те ще си останат "само приказки" или по-лошо - ще ги окачествиш, като пълни глупости или неверни. (А това е много лоша карма. )
Спомни си разговора на Кастанеда и дон Хуан за "Книга на мъртвите" (това е малко некоректно заглавие, но така е популярно) в тибетския будизъм. Той е доста показателен.
п.п. Това не значи по никой начин, че аз знам всичко за тази традиция, но видите ли не ща да кажа. Не,. Просто от опита, който имам, виждам, че това - първо практика, а после обяснения - е правилен подход.
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...
|