Относно забравянето, по лични наблюдения, дори след сериозни количества алкохол проблеми с паметта имат само хора, при които (поради едни или други причини) пиенето е довело до сънливост и умора. В такова състояние не се възприема кой знае колко информация, та няма и какво толкова да се запомни и възпроизведе.

Оооо, каква ти сънливост и умора. Доста съм активен и се забавлявам, а на другия ден, бели петна. И това е от скоро. Преди не съм имал такива опитности. Млада си ти, ехеееее...

Но да оставим алкохола на алкохолиците и нещастниците, а ние да си нищим темата за преместването и дай Боже, придвижването на събирателната точка.

То, добре е да говори човек от опит, но когато го няма можем да видим какво пише в дебелите книги Кастанедови, за да сме наясно поне и да не тънем в невидение, и средновековно замъгление или друг някакъв вид забвение.

Според дон Хуан, истинсдки подвиг е преместването на събирателната точка от нормалното положение. Ако вече е отместена с ударът на нагуала или по друг някакъв начин е постигнато повишено съзнание, събирателната точка може лесно да достигне други позиции включително и виждане.

Как се излиза, обаче, от нормална позиция е много трудна задача.

— Но от повишеното съзнание до тази друга точка, дълбоко в лявата страна, има само една малка крачка. Истинският подвиг е, да накараш събирателната си точка да се премести от нормалното си положение в точката на на съмненията.

А всички ние сме именно в нормалната позиция, затова е належащо да се реши този именно въпрос.

От своя скромен опит мога да кажа, че минутите вътрешно мълчание не са достатъчни. Да, няма мисли. Да, има физическа промяна, но до повишено съзнание не съм стигал. До такова, че после да не помня какво е било. С други думи нямам бели петна след вътрешно мълчание, както с алкохола

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите