Сичко е толкоз просто - кой кафот го влече - туй трява да си действа - оти кат не го влече истински (а само тей му са ще или тей си мисли), ко ще по гъза да са ухапе, сичкото ша си останат импотентни напъни и упражнения по въображение. - По това няма спор! Тънкият момент е да знаеш какво те влече истински. Но въпросът ми, наистина от тази гледна точка е безмислен, понеже много работи ни влекат накъде ли не, но само едно нещо е в състояние да ни обедини и да ни направи цялостни (да изчистм връзката с духа) и номерът е да го открием, всеки за себе си. Това разрешава противоречията.
И тъй като си говорим за мъже/жени в светлината на воинския път (и отвъд), то идваме до момента в който нагуалът казва, че жените могат да имат пряка връзка с духа чрез утробата си. Но за тази цел, тя трябва да е в отлично и неизползвано състояние (или възстановена до такова с преглед и пасове). Чистозелените никога не са отричали това. Всъщност и хората не са ги питали дали отпада необходимостта от преглед или пасове. Питали са ги дали може да имат деца. И те какво да кажат - не, не може! Естествено, че всеки може да прави с живота си, каквото поиска! Оригиналният отговор на трите вещици е, че хората с деца, които искат да развиват осъзнаването си, трябва да рабтят двойно по-усилено по въпроса или "да тичат два пъти по-бързо, за да се изравнят с тези, които нямат".
Обаче моите наблюдения показват, че хората, които избират да направят деца, избират това окончателно. Т.е., те не само не "работят" после два пъти повече, за да компенсират факта на децата, ами изобщо спират да се интересуват от тази възможност или посока, да го наречем.
По същия начн, хората, които избират да развиват осъзнаването си (става въпрос за осъзнато решение или истинско желание), престават да се интересуват от възможността или идеята да имат деца, т.е., при тях също изборът се явява окончателен.
Има и една трета група хора - които вече имат деца и в един момент нещо ги докосва и те решават да развиват осъзнаването си. Един вид, при "заварено положение". При тях също е въпрос на окончателен избор - такива хора започват да "работят" по въпроса и не се отказват с течение на времето, независимо от темпото с което вървят. Но пак има избор - тези хора са решили кое им е приоритет от един момент насетне - независимо, че могат да останат със семейството си.
Т.е., изводът от това е, че не могат два различни стремежа, две посоки да бъдат следвани едновременно. Единият трябва да е с приоритет. Той Е с приоритет, независимо дали го осъзнаваме. И тук удавникът се хваща за косата си, за да се самоизмъкне от блатото и се чуди що не става...
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...Редактирано от L.L. на 17.07.13 17:52.
|