ааааа и се сетих един пример от филма за вниманието-свързан с другата тема дето говорим.
Сещаш ли се как бащата на момчето беше борец и каква беше стратегията му? Цялата му стратегия се въртеше около това да накара противникът му да насочи вниманието си към часовника му а в последствие да го накара да повярва в лесната победа. И когато победата на противникът му изглежда почти спечелена той започва борбата си.... така пренасочва внимнаието му(на противникът) към объркването, а малко след това и страхът... А неговото собствено(на бащата) остава фокусирано върху съзнанието ми което е устремено към борбата за победа, противникът е обречен защото той вече не си насочва внимнаието към борбата а към страха.