Накрая опира до преглед (естествено), но и не само. Защото имаме две неща - избор и последствия - т.е., поредица от нови избори във връзка с първия. Това оформя цяла посока или с други думи съдбата ни. Или ако вземем известната сентенция с не много известен автор (освен, че по някое време и Ганди я е ползвал): "Внимавай за мислите, защото те стават думи, думите - дела, делата - навици, навиците - характер, характерът - съдба" (съкратен цитат); и разгледаме това в контекста на прегледа, то при прегледа можеш да промениш само мислите (отношението). Останалото - думи, дела и т.н. - е вече сторено и към момента се явява твой живот, такъв, какъвто е в съответствие с онези мисли, съществували в първоначалната си версия. Така че, прегледът е само началото и ако човек иска голяма промяна, то тя със сигурност няма (а и не бива) да става от днес за вчера. Материята е инертна. Всъщност всичко сравнено с мисълта е по-бавно - енергията на емоциите и чувствата също.

За да стигнем до състояние на сърдечност и безжалостност, това изисква не само разбиране, но също време, търпение, постоянство и издръжливост. Понеже, нали всяка сутрин, като отворим очи и се сблъскваме с всички последици от старите си избори, до последната подробност. Някак си трябва да имаме всичко от гореизброеното, за да затвърдим новите си избори, новата посока. Иначе няма как да стане. Иначе се въртим в един омагьосан кръг в който отвреме навреме си казваме "ох, къв/ква съм тъп/а, ужас".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите